- Изи, би ли проверила дали Кейти е будна? - попитах сестра си с равен тон, опитвайки да прикрия гнева си.
- Оливия, ще дойдеш ли? - тя се обърна към най-добрата си приятелка и наистина и бях благодарен.
- Да, добре. - Оливия хвана ръката на Бела и двете се качиха по стълбите и в следващия миг бутнах силно Евънс в гърдите. - Какво става, по дяволите? - изръмжах в лицето му.
Толкова много ми се искаше да му разбия красивото личице заради всичките лъжи, които ми беше наговорил. За измамите, за това, че ме накара да използвам Оливия. Бях се забъркал в една голяма каша, мислейки че контролирам всичко, а всъщност се оказах марионетка в шибаната им игра.
- Трябваше да опознаеш опонентите си, Едуард. - той пъхна ръка в джоба на дънките си. - Преди да си впуснеш в приключението с Оливия. Казах ти, че тя не е играчка и трябваше просто да объркаш живота и, не да я караш да се влюби в теб и да я забремениш. - челюстта му се стягаше с всяка изречена дума.
- Да не мислиш, че аз съм искал? - разкрещях се на ръба на нервен срив. - Исках само да и помогна, затова я отървах от шибания си баща и глупавия и приятел, преди да се появиш ти. - усещах вените около врата си изпъкнали от напъна, по който крещях на Кристофър.
- Никой не ти е искал помощта, сега ще си платиш, че си я прелъстил. Баща и няма да е никак доволен. - той поклати глава, а убийственото му спокойствие ме убиваше.
- Баща и.. - замислих се силно над думите му и тогава всичко ми се проясни. - Себастиан, ти и шибаният ми баща. - изсъсках. - Шибани копелета, трябваше да се отърва от вас още много отдавна. - ръцете ми се свиха в юмруци.
- Едуард. - чух мекия и глас и извърнах глава към стълбите, откъдето слизаше Оливия с ръка на леко порасналия и корем.
- Лия, имам новина за теб. - мъжът до мен се усмихна широко. - Ако си съгласна, искам да дойдеш да живееш при мен за малко. - направи две крачки напред, а тя заби разширените си очи в мен, сякаш очакваше одобрение.
Поклатих отрицателно глава, умолявайки я с поглед да не приема. Да не го прави, да не живее с него. Не можех да го позволя, не и когато ставаше въпрос за нея. Погледа и беше отчаян, тъжен, очите и потънали в болка и причината бях само аз. Не можех да я задържам на сила. Затова отклоних глава от нея, прекъсвайки очния ни контакт.
- Може ли да поговорим? - проговори тя и стиснах зъби от гняв. - Едуард. - довърши тя.
Коремът ми се преобърна и веднага я погледнах, но върху лицето и нямаше нищо, никаква емоция. Тя просто се взираше в мен с каменно изражение, безчувствена и напълно друг човек.
Преглътнах бързо, насочвайки се към нея с бърза крачка. Тя хвърли кратък поглед към мъжа зад мен и влезе в кухнята. Последвах я мълчаливо. Тялото и се озова до хладилника, далеч от вратата, където се облегна и издиша тежко. Облегнах се на стената точно на метър от нея и зачаках. Чаках я да проговори, да ми каже нещо, но не. Тя просто стоеше там и не помръдваше, дори не бях сигурен дали диша. Да, причината бях аз. Нараних я хиляди пъти, чуках я, лъгах я, използвах я, обвинявах я, карах се с нея, дори когато не беше виновна и нямаше нищо общо. Усещах тази нейна празнота, но не исках аз да съм този, който би я запълнил. Не бях годен за любов и тя го знаеше.
- От къде познаваш Крис? - Оливия първа наруши тишината, обгърнала и двама ни.
- Трябва да ти кажа нещо, но не знам как ще реагираш. - отблъснах се от стената и направих няколко крачки, спирайки на една единствена от нея.
- Не искам да те слушам. - извъртя глава, поставяйки длани на гърдите ми, за да ме отблъсне. - Писна ми от лъжите ти. - очите и ме гледаха като звяр, когото всеки момент самата тя щеше да разкъса.
- Докато носиш моето дете и живееш под моя покрив, ще следваш моите правила. - изсъсках в лицето и, подвластен на гнева си, която нямаше намерение да напусне тялото ми.
- Вече не живея под твоя покрив. - заяви през зъби.
- Искаш да знаеш истината. - рязко се отделих от нея. - Помниш Себастиан, нали? - прокарах пръсти през наболата си брада. - Този тип е твоят биологичен баща, а мъжът, с когото си прекарала живота си, мислейки си, че той те е създал, всъщност е моят шибан баща, който ме изостави преди 20 години, след като мама умря. - признах и изобщо не ми пукаше как щеше да реагира, защото Оливия повече от всички заслужаваше да знае истината.
- Моля? - изсмя се подигравателно. - Да не си си изгубил ума? - подмина ме и се насочи към вратата.
- Жабче. - обърнах се след нея. - Повярвай ми, моля те. - промълвих.
Бях изгубил надежда, че тя щеше да ми повярва някога отново.
- Оливия. - извиках, спирайки я на вратата. - Щом не вярваш на мен, отиди и питай приятелчето ти. - изръмжах ревниво.
- Начукай си го. - показа ми среден пръст и се сблъска с Крис на вратата.
- Прав е, Лия. - проговори той, хвърляйки ми кратък поглед. - Себастиан е биологичния ти баща, но нещата са доста по-сложни, отколкото си мислиш. - добави той.
- Какво? - Оливия направи няколко крачки назад и спря на достатъчно място и от двама ни.
- Когато беше малка, много малка, майка ти почина, но не от естествена смърт, беше убита. - започна да разказва Евънс. - Баща ти беше много зле, тъй като Саманта беше единствената жена, която беше обичал някога. След като се появи ти, много лоши хора искаха да те убият, за да си отмъстят на баща ти, но в пожара пострада само майка ти и няколко дни по-късно загуби живота си в болницата. - Оливия протегна ръката си назад и аз инстинктивно я поех в моята, давайки и опората, от която имаше нужда. - Животът ти беше в опасност и Себ направи единственото, което можеше да те спаси. - очите му се спряха на мен. - Едуард, баща ти знаеше, че си достатъчно силен, за да се справиш сам в живота, затова те остави и прие Оливия за своя дъщеря. - макар никога да нямах нужда от баща си в скапания си живот, наистина го мразех, че ме заряза.
- Бях на 5. - отвърнах с презрение.
- Значи още от деца сме забъркани в тази тъпа мафиотска игра, в която ВИЕ си играете с животите ни. - заяви тя и пристъпи до мен, стискайки дланта ми в своята.
- Лия, не е игра. - обясни той.
- Дъщеря съм на мафиот, а ти ми казваш, че не е игра. Вие обичате да си играете с живота на останалите, сякаш са нищо. Всичко, в което някога съм вярвала е било лъжа. Любовта, която съм изпитвала и усещала е била лъжа. Кое друго не е лъжа, Крис? - от очите и капеха сълзи, а аз исках да ги изпия с устни.
- Ако ми повярваш и дойдеш с мен.. - тя го прекъсна грубо.
- Да дойда с теб? За да живея в още лъжи, нали? Да може баща ми да ме оплете в мрежите си. - изхлипа с гневен тон. - Не, не искам да живея повече в лъжи. - ръката и пусна моята и избърса сълзите си.
- Аз мога да ти дам по-хубав живот и ти го знаеш. - заяви гордо той.
- Можеш. - отвърна Оливия. - Можеш да ми дадеш всичко, Крис, знам това. Ти си най-добрият мъж, когото някога съм познавала, но не искам да живея там, където всичко е изградено върху лъжи. - видях усмивката и, тя го обичаше по нейн си начин.
- Оставаш ли? - попитах с надежда.
- Оставам. - сведе глава вероятно чувствайки се виновна.
- Ако имаш нужда от нещо. - Евънс се доближи до нея. - Не се колебай да ми се обадиш, малката. Винаги ще съм до теб. - постави длан зад главата и, целувайки бавно челото и.
Отстъпих настрани и забих поглед в нея. Изглеждаше разбита. Може би от лъжите, или от това, че обичаше този задник, а и се налагаше да избере мен. Не бях най-добрия избор дори за себе си, но тя носеше моето дете и беше част от живота ми, което автоматично я правеше важна за мен.
ОЛИВИЯ
Живяла съм в лъжа. Цял живот мислех, че имам прекрасен живот. Бях щастлива, защото всичко ми се поднасяше на тепсия. Баща ми, който не ми беше баща, се държеше като с принцеса с мен. Вярвах, че ме обича, че съм най-важна за него. Вярвах в приказките, които ми разказваше за мама, и на всичко, което някога ми бе обещавал. Лъжите им ме разбиха на парчета, не можех да приема това, че всъщност бях дъщеря на мафиот. На човек, който убиваше, за да изкарва мръсните си пари. Нямах представа колко лоши неща беше правил, за да заслужи майки ми смъртта си и то в ужасни мъки. Не го познавах и не исках да го опознавам. Макар Едуард да беше копеле от класа, той поне не ме лъжеше.
Колкото до Крис, той беше до мен през целия ми живот. Макар да имахме доста голяма разлика в годините, все пак 18 години не бяха малко, той винаги ме е обичал по начин много по-различен от приятелски или родителски. За мой не толкова голям късмет, с времето аз също започнах да изпитвам различни чувства към него и той знаеше това. Не веднъж сме обсъждали тази тема. Няколко пъти опитахме да скрием чувствата си от околните и успявахме до един от рождените ми дни. Тогава много неща се промениха и едното от тях беше девствеността ми. Толкова се бях напила, че го принудих да бъде с мен. Никога не бях съжалявала за този момент, дори сега. Крис си оставаше най-милия и добър мъж в живота ми, макар да имаше връзки с мафията. Той никога не би ме наранил.
- Пази се. - прошепна Евънс срещу лицето ми.
- И ти също. - целунах го по бузата, но когато усетих аромата му, спомени завладяха ума ми.
- Обичам те. - отдели се от мен и погледна за кратко Едуард, след което напусна дома му.
Затворих очи, отпускайки се на стената зад мен. Плачеше ми се, а нямах сили. Гърдите ме стягаха от болка, която не можех да поема. Чувствах се предадена от всички. Сама и наранена.
- Жабче, качи се и си вземи душ, аз ще приготвя вечеря. - промълви Ед, привличайки погледа ми към себе си.
- Ти никога не готвиш. - отвърнах тихо.
- За теб ще направя изключение, хайде. - изви устни в лека усмивка. - Бебето ни няма да е щастливо, ако майка му постоянно плаче. - протегна ръка, за да докосне корема ми, но се спря.
- Всичко е наред. - поех дланта му в своята и я поставих на корема си. - То е твое. - закачих си съвсем малка усмивка, тъй като това бебе май беше единственото, което наистина ме правеше щастлива.
- Благодаря ти, че не го махна, точно защото е мое. - сведе глава към ръката си.
- Едуард.. - започнах несигурно. - Коя ти е причинила такава болка? - рискувах, защото исках да разбера коя беше тази, нанесла му толкова дълбока рана.
- Всичко наред ли е? - Бела се появи със загрижено изражение.
- Да. - кимна брат и и се отдръпна, напускайки кухнята.
Това беше идеалната възможност да се отърве от ситуацията. Не беше длъжен да ми споделя коя жена го беше наранила така жестоко, за да изпитва толкова голяма болка всеки път, когато говореше за бебето ни.
- Оливия, оставаш ли? - попита Изабела.
- Да. - кимнах вяло и последвах Едуард, който вече беше изчезнал някъде.
Примирих се, че днес нямаше да получа отговори и се качих в спалнята, за да си взема дългия душ, който самият той ми предложи. Вратата беше леко отворена, вероятно заради мен, винаги я оставях открехната. Влязох, но този път реших, че имам нужда да остана сама със себе си и я заключих. Свалих маратонките си и се насочих към банята. Отворих вратата и подскочих, когато видях Ед под душа, напълно гол и мокър.
- Съжалявам, аз... - извърнах глава от него. - ...не знаех, че си тук. - хванах дръжката на вратата, за да изляза, но той ме спря.
- Нямам против да останеш, ако разбира се не ти пречи. - усещах погледа му по себе си. - А и водата няма да стигне за двама ни по отделно. - подхвърли закачливо.
Поех си дълбоко въздух и се завъртях към него, сваляйки всичкия плат по мен, а очите му не спираха да шарят по тялото ми. Нямах против, той вече го познаваше достатъчно добре.
- Ела тук. - хвана ръката ми, придърпвайки ме под душа, а щом водата ме заля, всичко в мен настръхна от наслада.
Обвих ръце около врата му, а той своите около кръста ми и бавно се наведе, за да целуне устните ми. Първа направих тази крачка и страстно захапах долната му устна, предизвиквайки сладък стон от гърлото му.
- Искаш да играем мръсно ли? - облиза устната си, атакувайки бясно врата ми.
Извиках и не ми пукаше кой щеше да ни чуе. Начина, по който зъбите му ме хапеха, знаейки че ме белязва, чувството беше толкова болезнено и в същото време силно задоволяващо.
- Секс? - попита задъхано срещу устните ми, които целуна преди дори да получи отговор.
Кимнах бързо и му позволих да ме повдигне. Разтворих бедрата си и той веднага се възползва, плъзгайки се бавно в мен. Затаих дъха си, обвивайки здраво крака около таза му и отново го целунах. Кожата ми настръхваше всеки път, когато той вкарваше пениса си във вагината ми, а избилите малки косъмчета по нея го правеха толкова болезнено, но исках да се чувствам така и никога да не спира.
- Трябва да ти кажа нещо. - проговорих задъхана.
- Знам. - отвърна тежко той, допирайки чело в моето. - Евънс е първият ти, но аз ще съм последният. - засмука устните ми, притискайки ме силно към стената.
Отвърнах му на мига и слях езиците ни в едно. Телата ни се изпотиха, макар да бяхме под душа. Усещахме топлината на другия, любимото ми нещо в целия свят, след като бях негова веднъж.
- Готова ли си? - промълви срещу лицето ми с очи забити в моите и забърза темпото си.
Поклатих положително глава и бедрата ми здраво се стегнаха около него. Поставих длан, за да не извикам под мощния оргазъм, който ме заля. Погледнах изражението му. Очите му плътно затворени, а устните съвсем леко отворени, напълно отдаден на удоволствието. Прокарах пръсти през косата му, поставяйки малка целувка върху устните му. В следващия миг той ме пусна и насапуниса ръцете си.
- Трябва да те питам. - наруших отново тишината, докато търкаше тялото ми и чух въздишката му.
- Както ти е известно съм бил с доста жени, някои от които заченаха от мен. - призна, но не смееше да ме погледне в очите.
- Спри. - хванах ръцете му, карайки го да застане лице в лице с мен. - Какво означава няколко? - попитах с тих глас и не бях готова за отговора.
- Три. - очите му гледаха тавана. - Три момичета, което ме умоляваха да платя, за да направят аборт. 3 мои неродени бебета, които трябваше да убия със собствените си кървави ръце. - издиша тежко и затвори очи.
- Ед.. - гласът ми потрепери, а той обви с длани лицето ми, леко се усмихна и ме прекъсна.
- Преди теб имаше друго момиче, което беше нещо като моя приятелка. Аз наистина я обичах, някак бях се влюбил в нея и вярвах, че тя също. Бяхме по-млади, но планирахме бъдещето си. Един ден я заварих в стаята ни свита на кълбо, обляна в сълзи и напълно разбита. Никога няма да забравя погледа и думите и: "Бременна съм.", но това не бяха сълзи от щастие и когато я попитах какво и е, тя отвърна, че иска да и платя, за да махне бебето, защото е мое. Нито едно момиче не желаеше да има част от мен, просто ме използваха и ме превръщаха в убиец отново и отново. - добави с болка в гласа си.
Сърцето ми прокърви от историята му. Никой не заслужаваше толкова омраза. Никой не би понесъл да убие собственото си дете и то не веднъж. И никой не би успял да продължи след разбито по толкова жесток начин сърце. Но той го беше направил.
Заподсмърчах. Просто не успях да спра сълзите си. Болеше ме за него. За сърцераздирателния му разказ. Боеше се, че аз също щях да убия бебето си само защото беше негово.
- Недей, жабче. - избърса сълзите ми, приютявайки ме между гърдите и ръцете си. - Аз вече съм добре. - нежно галеше гърба ми и ме утешаваше за болката, която той беше изпитал.
- Повече никога не би си позволил да обичаш, нали. - изхлипах, притискайки болката в гърдите си.
- Съжалявам, сърцето ми е вкаменено и е негодно за любов. - усетих устните му върху косата си.
И все пак дори той заслужаваше да бъде обичан.
- Едуард. - отделих се от него, поглеждайки право в блестящите му от напиращи сълзи очи. - Аз ще те обичам и за двама ни. - прехапах устна, предизвиквайки широката му усмивка.
- А казваше, че не си влюбена в мен. - поде закачливо, карайки ме да се засмея леко през сълзи.
- Не бъди такъв задник. - подсмъркнах.
- Тогава кой ще те кара да се смееш? - повдигна едната си вежда, изплезвайки съвършения си език.
Той беше мил. Беше мил, красив и нежен. Моментът, в който осъзнах, че не просто бях влюбена. Бях лудо влюбено в него и беше единственото, което исках завинаги в живота си..