Коледа. Още с отварянето на очите си, усмивка зае място на устните ми, защото знаех, че днес щеше да е страхотен ден. Станах от леглото без да се старая да не събудя Едуард и си обух домашните ботуши, а побелялата гледка навън, която се виждаше през прозореца изпълни гърдите ми със щастие.
- Едуард! - скочих върху него и започнах да ги бутам, за да се събуди.
- Какво искаш. - отговора му дори не беше въпрос, а само ме избута и ни обърна гръб.
- Коледа е, ставай! - хванах лакътя му и го завъртях отново към себе си, което го накара да отвори принудително очи.
- Не ми пука. - отвърна със сънлив глас и изпъшка недоволно.
- О, престани! - извъртях очи и се наведох към него, целувайки леко устните му и се изправих отново.
- Не си познала. - хвана китката ми и ме върна към себе си, впивайки жадно устните си в моите и ме завъртя под себе си.
Беше ми ясно на къде отиваха нещата и поставих длани на гърдите му, отблъсквайки го от себе си.
- Искам секс. - заяви най-спокойно и засмука врата ми.
- Аз не. - сритах го леко в топките и това го накара да падне по гръб до мен.
- По дяволите, искаш да ме оставиш без наследство ли? - измрънка с ръка между краката си.
- Това ти е достатъчно. - посочих корема си и преди да сме започнали да се караме, Кейти изпищя и двамата се спогледахме и забравихме за изминалите няколко минути, изтичвайки като попарени долу. - Какво става? - огледах нея и Изабела.
- Има толкова много подаръци! - възкликна щастливо малкото момиче и с периферията си видях тъгата в погледа на брат и.
- Защо не отвориш няколко? - клекнах до нея. - Сигурна съм, че повечето за теб, защото беше много послушно момиче. - усмихнах и се широко и си получих силна прегръдка.
- Ще си направя кафе. - поясни Едуард и изчезна в кухнята.
- Какво му е? - попита Бела веднага.
- Предполагам сега разбира колко важно са тези малки детайли, за да направят едно дете щастливо. - посочих с поглед към голямата елха, подаръците и малката и сестра, чието лице грееше.
- Но той се старае. - въздъхна тя.
- Ще поговоря с него, помогни на сестра си. - ощипах я по бузата. - И Весела Коледа, сестричке. - добави развеселено и отидох при годеника си.
- Искаш ли? - посочи ми чашата с кафе в ръката си.
- Бременна съм. - повдигнах вежда.
- Без кофеин е. - повдигна рамене.
- Защо пиеш безкофеиново кафе? - приближих се до него.
- За да не се налага да стоя и да гледам колко щастлива е Кейт. - сведе поглед към черната течност в бялата чаша. - Знам, че не съм перфектен за нея, но се опитвам. След като Мартин и Стефани починаха, аз бях единствения способен да се грижи за тях двете. Заклех се, че никога няма да позволя на друга жена да влезе в живота ни и да ме отдели от тях. - отпи от кафето си и вдигна поглед към мен. - Тогава се появи ти. - усмихна се половинчато.
- Аз не съм те отделила от тях, напротив. Дори се опитвам да ти покажа какво изпускаш, докато си в тъпия си клуб и се натискаш денонощно с различни курви. - заявих раздразнено и усмивката му стана още по-широка.
- Ревнуваш ли, Оливия? - остави чашата на плота до него и се оттблъсна от плота към мен.
- Аз? Нелепо е, аз те мразя. - отстъпих назад, но той протегна ръка и я обви около талията ми, след което ме дръпна към себе си.
- Изобщо не можеш да лъжеш. - постави ръце на задника ми и ме повдигна, целувайки ме страстно по устните.
Усетих приятно и познато чувство в слабините си и се оставих то да ме води. Задълбочих целувката и му позволих да вкара езика си в устата ми. Силната му възбуда се намираше точно срещи слабините ми, а той нагло не спираше да се търка в мен. Имах чувството, че ще свърша само от докосването му.
- Сестрите ти са в хола. - изпъшках срещу устните му, а той ме притисна в стената и повдигна тениската ми, която всъщност беше негова и издърпа бельото ми настрани, изпълвайки ме с перфектния си член. - Едуард! - простенах, захапвайки устни и заплетох пръсти в косата му.
- Ненаситен съм за теб. - прихвана още по-здраво кръста ми и забърза темпото си, за да не ни заварят Бела и Кейти в тази ситуация.
Стиснах очи почти на ръба и преди да успея да му кажа, той свърши преди мен, оставяйки ме да се насладя възможно най-дълго на удоволствието, което ме заливаше цялата.
- Пусни ме! - ударих го леко в гърдите веднага щом чух смеха на Кейти, който се насочваше към нас.
Той бързо ме пусна и за съвсем кратко време успяхме да се приведем в нормален вид, доколкото беше възможно след секс.
- Какво ще закусим? - двете влязоха толкова въодушевени.
- Искате ли палачинки? - усетих как руменина плъзна по бузите ми и Изабела ме видя, защото очите и се разшириха.
- Сериозно ли, Ед? - погледна брат си. - В кухнята ли трябваше да.. - запуши ушите на сестра си. - В кухнята ли трябваше да се чукате, мамка му? - прошепна раздразнено.
- Къщата е моя, мога да го правя където си пожелая. - намигна и и ни остави трите.
- Оливия! - възкликна срещу мен.
- Моето е от хормоните. - подадох и тигана и тръгнах след него. - Едуард, чакай! - настигнах го до стълбите.
- Какво? - обърна се към мен.
- Може ли да дойда с теб? - попитах направо.
- В клуба? - повдигна вежда.
- Да. - макар да не ми се ходеше на онова място, не исках да го оставям сам.
- Добре. - подаде ми ръка и аз я хванах, качвайки се в спалнята с него.
Извадих си дълъг плетен половер, дебел чорапогащник и дълго пухести бежаво плато. Облякох си бельо, отгоре дрехите, съчетани с черни чизми.
- Не. - заяви Едуард, когато ме видя.
- Не? - вече бях напълно готова.
- Няма да излизаш така. Навън е студено, а ти си бременна. - скръсти ръце пред гърдите си, облечен в поредния черен костюм.
- Извинявай, но не съм ти жена. - сбръчках вежди, а той се усмихна и хвана ръката ми, показвайки ми годежния пръстен.
- Все още. - добави самодоволно.
- Няма да се преоблека. - отвърнах сурово.
- Тогава оставаш тук. - взе си ключовете на колата и тръгна към вратата.
- Ако ще ти ставам жена, не мислиш ли, че трябва да вдъхвам някакъв респект към хората ти? - настоях.
- Не и в този вид. - изсъска.
- Ако не дойда с теб, ще отида сама. - изплюх гневно.
- Защо трябва да си такъв инат? - стисна ръцете си в юмруци и ми направи път.
Усмихнах се широко и тръгнах пред него. Този път победих, следващия беше негов ред.
* * *
ЕДУАРД
- Г-н Кинг, търси ви една жена. - един от охранителите ме информира, привличайки любопитството на Оливия към себе си.
- Тук ли е? - премахнах ръката си от кръста и и се изправих от сепарето.
- В кабинета Ви е. - обясни той.
- Благодаря, свободен си. - кимнах леко, преди да останем само двамата отново. - Ще се върна след малко. - целунах я по челото и преди да беше започнала да задава въпроси, направих знам на Брук да отиде при нея и се качих в кабинета си.
Отворих вратата и бързо се вмъкнах вътре, заключвайки след себе си. Сара беше седнала зад бюрото си на кожения стол с вдигнати върху бюрото му крака.
- Здравей, Ед. - изправи се съблазнително, насочвайки се с бавни стъпки към мен.
- Боже, Сара. - разкопчах първите 2 копчета на ризата си. - Какво правиш тук? - панталона започваше да ме стяга силно.
- Имахме уговорка, забрави ли? - прехапа устна и плъзна показалец по гърдите ми.
- Трябва да си вървиш. - отблъснах я нежно.
- Моля? Защо? - засмя се.
- Оливия е тук. - отместих поглед настрани от нея.
- Защо си довел кучката? - изсъска.
Стиснах челюст и задържах гнева си.
- Тя настоя. - минах покрай нея и застанах до прозореца, докато Сара се обличаше.
- Не ми казвай, че я обичаш. Уговорката беше друга. - накара ме да я погледна.
- Не я обичам. - добавих равно. - И не съм забравил нищо, просто нещата се усложниха. - скръстих ръце зад гърба си. - А сега можеш да си вървиш. - посочих и вратата с поглед.
Тя изпуфтя раздразнено и отключи черната врата, отваряйки я злобно, но срещу нея се беше засилила Оливия и щом я видя, погледа и се промени. Тя ме мразеше.
- Кучи син! - извика, обръщайки се на обратно.
- Оливия, почакай! - тръгнах след нея, след като Сара се изниза долу.
- Не ме докосвай! Повече никога не ме докосвай! - крещеше с изпълнен с мъка глас.
- Моля те! - настигнах я и хванах ръката и, завъртяйки я към себе си. - Нищо не е станало! - обясних отчаяно.
- Пусни ме! - опита да се освободи от хватката ми, напълно игнорирайки думите ми.
- Чуй ме, по дяволите! - креснах несъзнателно и това я накара да подскочи. - Нищо не е станало. Сара е стара приятелка, с която имаме общи проекти. Не съм спал с нея. - поставих длани на лицето и в отчаян опит тя да ми повярва.
- И какво? Днес не си, ами вчера? Миналата седмица? Кога? - от очите и продължаваха да капят сълзи.
- Обещавам, че повече няма да докосна друга само ми повярвай. - настоях още веднъж.
- И защо да ти вярвам? Предложи ми брак, за да ми затвориш очите, че спиш с други, нали? Това няма да се промени, никога няма да съм само аз и знаеш ли какво? - свали пръстена от ръката си. - Дори вече не искам да съм. Вземи си го и го подари на следващата ти марионетка. - отблъсна ме от себе си и избърса сълзите си. - Аз бях до тук. - хвана ръката ми в своята и остави пръстена в дланта ми.
- Оливия.. - колкото и да исках да я спра, този път трябваше да я оставя.
Стоях там неподвижен и гледах след нея. За един миг се превърна от разбитото момиче в безмилостна жена. Толкова силна и безпощадна. Възхищавах и се с всеки изминал ден все повече.
Прибрах пръстена в джоба си и се върнах в кабинета си, настанявайки се зад бюрото си и извадих една снимка от шкафа.
- Съжалявам, жабче. - въздъхнах тежко и целунах снимката. - Не исках да те въвличам в това. - преминах с палец през нея и я върнах обратно в шкафа.
* * *
- Изабела, Оливия тук ли е? - току-що ставах и главата ми щеше да се пръсне след снощния алкохол, който изпих.
- Не. - отвърна сурово. - Защо си такъв задник? - както беше с груб към мен се обърна и започна да ме напада.
- Изобщо не знаеш какво се е случило, просто млъкни. - оставих я в кухнята и тръгнах към хола.
- Оливия си тръгна, Едуард! Беше разбита, защото си задник, който я е наранил достатъчно, за да те изостави. - последва ме с острите си думи.
- Изабела, не знаеш в какво се забъркваш. Просто замълчи и ме остави. - отвърнах на тона и и си пуснах телевизора, сядайки на дивана.
- Какво значи, че не знам в какво се забърквам? - настани се до мен. - Ед, кажи ми какво става? - видях ужаса в очите и.
- Просто си върви. - затворих очи и отпуснах глава назад.
- Ако не ми кажеш, че звънна на полицията и ще им кажа, че брат ми е замесен в престъпление. - грабна телефона и се изправи рязко.
- Изабела! - станах след нея. - Не ме карай да го правя! - заплаших я.
- Ти си ми брат и ме е грижа за теб. Не разбираш ли, че искам само да си щастлив? - преглътна тежко.
- Изи, моля те, не се намесвай. - повторих за хиляден път.
- Искам да знам, Едуард. Кой те контролира? - от очите и се стекоха сълзи. - Оливия.. - гласът и се пречупи. - Ти...мама и татко.. - не исках тя да разбира за това.
- Изабела, ако наистина ме обичаш се качвай горе и обещавам, че ще ти разкажа всичко, но не сега. - помолих я.
- Ти ли ги уби? - изплака. - Защо? За да се добереш до нас ли? Или до Оливия? - виждах как болката в завладява и не можех да направя абсолютно нищо.
- Вие с Кейти нямате нищо общо, мамка му! Махни се от тук. - хванах ръката и и взех телефона, но тя отскочи назад от допира ми.
- Кажи ми за кого работиш? - изкрещя с ярост.
- За никого! - отсякох на предела на нервите си. - За никого не работя, това беше една шибана сделка, която трябваше да приема! - признах и се отпуснах.
- Защо? Кой те накара? - настоятелността и започваше да ме ядосва.
- Вие, Изабела. Ти и сестра ти, защото обещах на родителите ти, ясно! После всичко се усложни и въвлякох Оливия, а сега се махай! - този път не се отдръпна, когато я хванах за лакътя.
- Кажи ми кой те накара, моля те. - помоли жално.
- Аз. - и двамата извърнахме глави към вратата, откъдето се чу мъжки силен глас. - Здравей, Едуард. - очите му сочеха към нея, а усмивката му предопределена за мен.
- Крис.. - започнах, но той ме спря.
- Нека се представя на сестра ти. - приближи се с властна походка към нея. - Кристофър Робърт Евънс. - направи лек реверанс и едва се сдържах да не му сритам физиономията.
- Кой си ти? - попита Бела и наистина се възхищавах от смелостта и.
- Съдружник на брат ти. - усмихна се нещастника. - А къде е красивата ти приятелка? - насочи вниманието си към мен.
- Няма я. - отвърнах кратко. - Разделихме се. - стиснах юмруци заради гнева при спомена как се разделих с нея, но поне вече нямаше да е замесена в мръсните сделки между нас.
- Жалко. - усмихна се криво.
- Бела, забравих си.. - насочих поглед към вратата отново, откъдето влезе Оливия и замръзна на място.
Стиснах очи, заедно с юмруците си, проклинайки се, че не я отпратих на време.
- Крис? - очите и се взираха право в него.
- Познаваш ли го? - възкликна сестра ми.
- Да, буквално израснах покрай него. - поясни и се засили към него, прегръщайки го силно.
- Здравей, малката. - той и отвърна и я притисна към себе си.
В този момент за пръв път в скапания си живот исках да заплача. Тя никога не е била моя, през цялото това скапано време всъщност е принадлежала на него...
* * *
Хей, надявам се, че Ви харесва развитието, защото аз нямам никаква представа от къде ми дойде това. 😂
Обичам виии! ❤️