Забранена любов

Глава 5

Сутринта се събудих. Не знам в колко часа, но беше малко преди 7:30. Все пак се опитах да стигна телефона."Оф мамка му"- си казах наум, защото разбира се, той падна от малкото кафяво шкафче, върху което стоеше до преди малко. Най-после успях да проверя колко е часа. И оу боже ама аз закъснявах за закуска. Беше 8:20. Просто перфектно. 

Облякох се, сресах се набързо и тръгнах към столовата.. Стигнах до вратата. Не ми се искаше да влизам, но се престраших и натиснах дръжката. Вратата се отвори със скърцане и още щом се показах пред всички момичета и момчета, ме заля  една вълна от подигравки. Първо си помислих, че ми се смеят, защото съм се успала, но чух нещо, което ме накара да се изчервя. 

- Хей, погледнете това лице. Някой и е направил мамба!!! - извика се засмяно някой....

Не можех да остана. Върнах се на бегом в стаята и започнах да плача. Сигурна бях, че беше Невена. Отидох в банята и се погледнах - бяха ми написали "кучка" на челото. Измих го и тъкмо се канех да се върна в мислите си и някой почука на вратата. Помислих си " Не беше Невена. Тя щеше просто да си влезе"

Аз:

- Махай се. Не искам още подигравки. - извиках..

- Рони, аз съм - Емили. Пусни ме да вляза.

Аз:

- ОК.- малко по-ведро казах докато отварях вратата.

Ем влезе и ме прегърна, от което аз отново се разплаках. Тя не издържа и заплака с мен. Накрая се успокоих. Говорихме си и стана време да ходим на басейн. Ем едва ме нави да отида. Преоблякох се с банския си и сложих една синя лятна рокля на прекрасни малки орхидеи, която стигаше до коленете ми. 

Тръгнахме по стълбите, които бяха току-що измити. Слизах толкова бързо, че се спънах, залитнах и оу боже помислих си, че ще падна и ще се пребия. Затворих очи, но внезапно падането спря. Отворих ги и видях едно момче. Беше толкова мускулест, че  направо да ти потекат лигите. Със силните си ръце той ме държеше и странно но в него се чувствах в безопасност. Очите му бяха пъстри. Не можете да си представите дори колко беше красив. Лицето му беше пефектно, а косата - все едно току-що е излязъл от фризъора. Взирахме ме се един в друг сигурно в продължение на половин минута, когато той най-сетне ме изправи. 

Аз:

- Мерси. Спаси ми живота. Аз съм Вероника. Ти?

- Няма защо. Добре, че бях на точното място, в точния момент. Между другото аз съм Николай. - усмихна се той.- Ще ходиш ли на басейна или ще си стоиш тук?

Не отговорих нищо, а просто тръгнах надолу. Ем дойде до мен и ме изгледа притеснено. Кимнах й че съм добре.

До вечерта с Николай не се отделихме. Говорихме си, сближихме се. Той има толкова много проблеми. Родителите му са разведени, но постоянно се карат. Баща му не плаща издръжка и това още повече вбесява бифшата му жена.

Освен това, има куче, което е от любимата ми порода - Йоркширки териер. Толкова сладко. И най-хубавото - разбрах къде живее: "Цар Симеон" 65. Точно до моя вход. Какво съвпадение само. Но още повече се развълнувах, когато ми спомена, че е от моето училище. Поговорихме си още дълго време, но стана време за лягане. Неее....толкова ми беше приятна компанията му. Легнах си с мисли за случилото се.