Забранена любов

Глава 10

Събудих се!! Днес беше купона на онова момче Стивън. Емили така и не ми каза, откъде знае, че той е такъв тъпак, но не я и питах. Важното днес беше да изляза предварително с моята приятелка и да си купя подходящ тоалет за купона. Още си мислех на ум плана за днес, когато на входната врата се позвъни. Нямаше никой вкъщи освен мен, затова се надигнах, отидох до вратата по синята си рокличка за спане и отворих. Още преди да съм видяла кой е, Ем ми се нахвърли да ме гушне. Най-накрая тя ме пусна и влезе у нас.

Ем:

- Е готова ли си за излизане ? - изгледа ме почти иронично...

- Чакай, ей сега идвам..- казах аз и се шмугнах в моята стая...

След 15 минути вече бяхме навън и бързахме към мола..Купонът беше с тема - вампири и други свръхестествени същества. Реших да се облека като вампир, защото много ги харесвам.

Започнахме да обикаляме магазините в търсене на костюм. Не беше Хелоин и затова беше толкова трудно да открия. 2 часа търсене, но си заслужаваше. Купих си мечтания костюм : червена рокля с черни дантелки за украса, които я правеха леко зловеща, пластмасови зъби и черни токчета...После се отбих у една приятелка на майка ми, за да ми направи грим като на вампир..т.е. леко бледа.

След всички тези обиколки из града, бях много изморена. Но нямаше време, защото купона беше след половин час. Затова просто се запътих натам, заедно с най-добрата ми приятелка Емили.

Когато стигнахме едва се чувахме с Ники, които ме чакаше пред вратата, облечен с костюм на вампир. Изглеждаше много секси. Прекрасните му очи, съчетани в този костюм , изглеждаха още по-прекрасни.

След пет минути вече тримата се бяхме радвихрили на дансинга. По едно време се приближих до Ники, за да го целуна, но той се дръпна и ми каза:

- Ъм...извинявай Рони, ама не се чувствам добре....Ще отида до тоалетната...ей..ей сега идвам. - и той изчезна нанякъде още преди да съм казала нещо.

След половин чаша бира отдругия край на залата се чу писък. Последва кратка и мъчителна тишина.

- Ббоже мили....Нннякой..някой уби приятеля ми! Мммоля ви..помогнете му..- заеквайки каза едно момиче.

Не видях нищо...просто една тълпа от хора ме повлече навън от залата. Следващото нещо, което помня беше Ники, който изглеждаше много притеснен.

След това се събудих в болница. Една медицинска сестра ми донесе закуска и ми говореше:

- Здравей, Вероника. Сигурно не помниш защо си тук и по-добре, че не знаеш. Ударила си си главата и тълпата едва не те е премазала. Затова си натъртена толкова. Добре, че един от полицаите те е видял....- след кратка пауза тя продължи - Познаваше ли убитото момче?..- поклатих леко глава.- Бедното дете. Не знам кой или какво го е убил..но..тялото е било...ъм...с източена кръв! 

Постояхме замалко без да си продумаме и дума, но след краткта пауза тя наруши тишината:

- Имам да ходя и при други пациенти, така че чао. Родителите ти са отвън и ако искаш да ги повикам? - отново поклатих глава..

Най-накрая излезе от стаята.