sociopath

Изпробва ме

След успешната мисия беше време за празнуване. Доминик сам го предложи, което ме изненада. Той не беше от типа хора, които обичат да се събират с познати на по чашка. И все пак ми каза да поканя всички от екипа, които участваха в мисията за флашката и аз така направих.

- Шелдън, кажи на другите, че отиваме на купон с шефа. - съобщих му по телефона, излизайки от офиса на Доминик.

Кимнах на забляната му асистентка, която отново беше забила погледа си в екрана и вероятно преглеждаше документи и файлове. Тръгнах по коридора и застанах пред асансьора.

- Моля? С шефа? Как? - започна да задава въпроси Шелдън и аз извъртях очи. Бях забравил, че се страхуват от него.

- Той предложи! Много се зарадва на флашката и папките, които взехме. - обясних и влязох в асансьора.

Натиснах бутона за първия етаж и вратите се затвориха. Шелдън продължи да се чуди на казаното. Не вярваше, че студеният ни и отдръпнат шеф би празнувал нещо такова със служителите си. Не го разбирах. Какво толкова? Вярно, че за тези месеци сме го виждали повече, от колкото от шестте години, през които работим за него, но това беше добре. Поне така си мислех.

Най-накрая приключих разговора с приятеля си и излязох от високата сграда. Трябваше да се прибера пеша, понеже другите ме оставиха пред фирмата. Имах дълъг път да извървя и изпуфтях раздразнен. В същото време един от служителите във фирмата мина покрай мен, запътвайки се към колата си. Късметлия! Той се спря и се обърна към мен, усмихвайки се леко. Какво? На глас ли го казах?

- Хей! - започна той, спирайки се пред мен.

- Ъм..хей? - отвърнах объркано, понеже досега не бяхме говорили никога.

- Нуждаеш ли се от превоз? - попита ме той и присвих веждите си срещу него.

- Ами всъщност да! Как разбра? - попитах го и заедно тръгнахме към сивия му форд фокус, който беше паркиран на няколко метра пред нас.

Той се засмя за кратко и повдигна очилата си с пръст.

- Бих забелязал червен шевролет камаро, паркиран до моята кола. - обясни той и отключи превозното средство.

Образувах с устата си "о" и кимнах прехапвайки устна. Отворих вратата и седнах на пасажерското място, чакайки колегата ми да заеме своето място. Брюнетът седна на седалката и се обърна, за да остави кожената чанта, която носеше всеки ден на работа. Усмихна ми се още един път и потегли. След известно време прекарано в тишина и леката музика от радиото се обадих.