sociopath

Първи знак

Стоях в колата и броях минутите до завръщането на партньора ми. Оставаха му само две минути докато ченгетата пристигнат, а вече чувах сирените им да приближават. Погледнах през прозореца на черния мустанг, в който се намирах и видях Шелдън да излиза от изоставената сграда, пред която бях паркирал.

- Би ли си размърдал задника? Не искам да ме хванат заради теб! - викнах му и запалих колата докато той отваряше вратата.

- Взе ли го? - попитах и потеглих точно на време, за да не ни хванат дебелаците в патрулката.

- Разбира се! За какъв ме вземаш? - отвърна ми Шелдън и извади от джоба си малка ленена торбичка.

Усмихнах се и натиснах газта, минавайки точно преди да светне червената светлина. Доминик щеше да бъде много доволен от нас, особено след издънката ни миналата седмица. Някой глупак бе забравил да изключи алармата в сградата и ченгетата се появиха светкавично бързо. Успяхме да се измъкнем, но не можахме да вземем стоката от Юля Егорова.

- Тук завийте на дясно.

Чух гласът на Джейкъб в ухото си и намалих, за да завия без да привличам вниманието на някое патрулиращо района копеле. Продължих няколко метра напред и спрях пред един гараж. С Шелдън слязохме от колата и докато той се оглеждаше наоколо аз отворих вратата.

- Гавин караш като баба ми. Чакам ви от двадесет минути! - измрънка високата брюнетка, която очевидно ни чакаше вътре.

- Мъквай Кортни! Все пак си свършихме работата! - отвърнах й и тръгнах към самба бусът, който беше паркиран в гаража.

Отворих вратата и се качих на шофьорското място. Разкрих жиците под кормилото и се заех с това да запаля тази таратайка.

- От къде го взе това? Скуби ду? - попита Шелдън, когато видя с какво заменяме мустанга.

- Ако искаш стой си с готината кола, но в затвора няма да можеш да я караш.

- Готово! - прекъснах ги преди да започнат да се карат и затворих вратата на буса.

Шелдън се качи при мен, а Кортни отиде при другата кола, за да я прибере в гаража. Мисля, че мисията ни е успешна.

▌│█║▌║▌║ . ║▌║▌║█│▌

Влязохме в подземния паркинг на голямата сграда и паркирахме таратайката между две излъскани, скъпи коли. Кой би се досетил, че е наша?