sociopath

Възползването едва започва

- Би ли побързал, миличък? - попита ме Доминик докато държеше вратата на недовършената постройка.

На гърба си носих осемдесет килограмов мъж на средна възраст в безсъзнание. На главата му имаше черен чувал, който ще закрива гледката му, когато се събуди, а ръцете и краката му бяха завързани със здраво въже.

Чудите се какво става? Нека обясня. Бе изминал един месец и половина, от както се събудих в леглото на шефа си без дрехи. Оказа се, че нищо не се е случило между нас, въпреки че и двамата го искахме. Прекарахме известно време заедно, особено с мисията за италианеца и започнахме да излизаме. Като стана дума за италианеца, един от хората му, който случайно се намираше на гърба ми, започна да се разбужда. Вкарах го в сградата и го пуснах на земята без да внимавам особено.

- Упс! - казах съркастично и се разтегнах преди да дотътря до мъжът един стол.

- Всичко наред ли е? - попита ме Доминик, когато дойде при нас. Понеже бяхме само двамата, той се погрижи за камерите, които бяха проблем.

- Да. Да го събудя ли? - попитах, изправяйки го на стола.

Доминик кимна и аз се подсмихнах. Свих юмрука си и го забих в лицето на италианеца с всичка сила. Той се събуди и започна да пъшка. Изправи се в стола и започна да се паникьосва, заради чувала на главата му.

- Какво става? Кой си ти!? - започна да вика и да шава. Плашеше се.

- Шшт, Габриеле! Всичко ще бъде наред, стига да ми кажеш къде е флашката. - обясни спокойно Доминик, крачейки бавно пред него. Стъпките му изнервяха мъжа на стола още повече.

Може би помните провала ни в галерията на Емилиано? Бяхме там заради информацията на компютъра му, но по-късно разбрахме, че не е там. Той имаше флашка, за която не казваше нищо на така любимата си двойка Доминик и Гавин. За това отвлякохме най-близкият от хората му.

- Каква флашка? - попита Габриеле и видях как Доминик извъртя очи, раздразнено. Той ме погледна и кимна, което беше знак да действам.

Взех един прът от земята, вероятно оставен от работниците, и замахнах, удряйки Габриеле в корема. Той изпъшка и падна на земята. Сви се от болката и изскимтя.

- Не исках да казваш това. - каза Доминик, търкайки слепоочията си.

- Не знам за какво говориш! - каза мъжът на земята и чернокоското до мен се ядоса. Фитилът му бързо палеше и това бе една от причините да не участва в мисии.