Въздуха не ми достигаше. Да не би Майк току що да ми бе признал чувствата си? Ощипах се, за да се убедя че не сънувам. Не ... болката беше съвсем истинска. Погледнах го объркано. Той търпеливо изчакваше отговора ми, с широката топла усмивка, която обичах толкова много.
- А-Аз ...
- Не е нужно да ми отговаряш точно сега. – той се наведе към мен и ме целуна по челото.
Този малък нежен жест ме накара да се усмихна. Прегърнах го силно и вдишах от аромата му. Мога ли да съм с Майк? Ами ако скъсаме? Тогава какво? Приятелството ни отива на кино! Затворих очи и си представих свят, в който Майк ми е гадже. Всъщност ... какво толкова ще се промени? "Господи! Сега или никога идиотка такава! Действай! Обичаш го! Какво повече можеш да искаш?” крещеше едно гласче в мен, което до сега се опитвах да подтисна, но предполагам, че винаги ще е част от мен.
- Майки ... – прошепнах и той ме погледна в очакване. – Кълна се, че ако ме нараниш, ще те бутна пред някой влак. – изкикотих се и го прегърнах.
- Първо ... това да ли беше? – засмя се той, а аз само кимнах. – И второ, дори ако се опитам да те нараня, а това е немислимо, собственоръчно ще се самоубия.
- Обичам те, Майки. – усмихнах се и понечих да го целуна.
- Какво става? – чух шепнене и се спрях.
- Не знам! Не виждам!
- Махни се! Пречиш ми!
- Ауч! Идиот такъв! Настъпи ме!
- Шшшт! Ще ви чуят!
- Мисля че е малко късно за това! – разсмяхме се с Майк и те влетяха в стаята препъвайки се един от друг.
- Е? – погледна ни смутено Люк.
- Тя е моя и аз съм неин. Край на историята. – измърмори смутено Майк.
- Аш! Дължиш ми двайсет долара! – изпъчи се гордо Кал.
- Ама вие сериозно ли сте залагали на това? – погледнах ги тъпо.
- Лесни пари. – намигна ми Кал.
- Осъзнавате ли колко по-странно ще е всичко сега? – погледна ни Люк.
- Веднъж и ти да си прав. – изсмя се Алек.
- Сега трябва да внимавате да не правите ... ъм ... някой неща ... докато всички сме си у дома. – изкикоти се Аш.
- Аштън Флетчър Ирвин! За каква ме имаш! – погледнах го смутено и скръстих ръце пред гърдите си.
YOU ARE READING
Meet My Bestfriend
FanfictionКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
