Revenge

Chapter 1 ● Hold on, London, I got back.

 - О боже! - простенах тихо, понеже телефонът ми започна да звъни. Мамка му, имам ужасно главоболие и не помня нищо.

 - Ало? - казах раздразнена, че ме събуждат в 9:38. По принцип, спя до късно. 

 - Най-сетне вдигна! - чу се гласа на най -добрата, но и най -досадната приятелка, съществувала някога.

 - Добро утро и на теб. Явно някой е умрял, за да ме будиш толкова рано. - усетих как някой до мен се размърда. Обърнах се и видях мъж, на не повече от 22. Беше сладък. Надигнах леко чаршафа. О, да, определено си е струвал.

- Барбара пак изчезна.

- Сигурно пак е с някой секс символ. - засмях се.

- Не е смешно, Хим. Няма я от три дни. Мисля, че е станало нещо. - каза притеснено тя. О, боже! Мразя, когато започне да мрънка. Става толкова досадна. Въздъхнах. Нямаше как, трябваше да се върна, иначе нямаше да спре да мрънка.

- Ох, добре. Връщам се. Не може без да развалите почивката на човек, нали?

- Стига си мрънкала и идвай. Ще те чакам на летището. - каза и затвори. Много я обичах, но понякога прекаляваше с цялото това притеснение. Облякох се тихо и излязох, без да будя сладура. Първо ще отида до хотела, за да взема нещата си, а после щях да си хвана самолета.

                                                             Г.Т Хари

 Събудих се към 10:30 и видях, че красавицата от вчера е избягала. Жалко, мислех, че можем да повторим заниманията ни от миналата нощ. Тя определено беше най - добрата, с която съм бил досега. А аз съм бил с наистина доста жени.

 Хубав начин да приключи ваканцията ми.

 Луи беше прав, във Валенсия е супер. Облякох се и тръгнах към летището.

                                               ... няколко часа по късно...

 - Прибрах се! - извиках от вратата.

- Ти си най - големия идиот, когото познавам. Как може да си толкова тъп?! - чу се гласа на най- добрия ми приятел.

- Найл, аз наистина я обичам! - супер, Лу пак е влюбен.

- За Бога, Лу! Ти си влюбваш през два дни.