Revenge

Chapter 16 ● A normal couple.

-Е, какво ще правим? - Хим попита Хари, след като влязоха в колата.
- Нямам идея. - каза честно Хари. - Какво правят нормалните двойки? - попита той и двамата се спогледаха. - Не, Хим. Нормалните двойки не ходят на стрелбището. А и полицейските управления ме подтискат. - каза той, а момичето до него въздъхна.
- Тогава какво ще правим?
- Е, ако искаш първо може да отидем да закусим, после може да се поразходим малко, а после може би на кино? - предложи.
- В кой филм го гледа това? - тя му се подигра.
- В онзи... забравих му името. А участваше този...и неговито име забравих. - ядоса се Хари.
- Сис ти действа зле. - поклати глава тя и запали колата.
- Напомни ми пак защо ти караш? - продължи да мрънка Хари.
- В една двойка трябва да има поне един мъж, Хари. - подразни го.
- Е, в тази връзка, значи сме двама. Имаме нужда от още една жена. - подсмихна се той, представяйки си гледката. Химена поклати глава и го удари по главата. - Пътя!. - провикна се Хари, а тя отново хвана волана, поглеждайки го намусено..
Не след дълго, тя паркира пред малко уютно ресторантче в покрайнините на Лондон. Младата двойка слезе от колата и влезе в заведението. То не беше нищо особено. Няколко маси, бар и персонала. На една от масите имаше две жени, които пиеха кафе. Погледите им веднага се озоваха върху Хари. Той им помаха и се подсмихна. Хим завъртя очи и влезе по навътре. Двамата седнаха на една от по-отдалечените маси. След като огледаха обстановката, се спогледаха.
-Навиците не бягат от нас, дори когато се опитваме да се правим на нормална двойка. - прошепна Хим. - Това е глупаво, Хари. Имаме толкова много проблеми, сега нямаме време за това. - ядоса се тя. Хари въздъхна и хвана ръката ѝ.
- Всичко ще е наред. Те ще са в безопасност. Всички ще сме в безопасност. Е, какво ще ядем? - каза с по-весел глас. Тя врътна очи и се засмя.
- Не знам за теб, но аз имам отчайваща нужда от кафе. Ставам раздразнителна без кафе сутрин.
- Никога не искам да виждам раздразнителното ти аз. Това. - каза той и я посочи. - ми е предостатачно. Тя извъртя очи и го удари по главата, след това с пръст му посочи бара, откъдето да вземе кафе. Той се засмя и стана.
В къщата на босовете, в една от стаите се чуваше звук от телефон. Майкъл простена и вдигна телефона.
-Да? - простена той.
- Обличай се и слизай. - чу се от другата линия.
- Сериозно? Без добро утро, без как си, направо слизай. Мислех, че си по-голям дженталмен, Майкъл.
- Добро утро. Не ми пука как си. Учтив съм с повечето жени. Слизай.Така по - добре ли беше? - ядоса се той.
- Много по - добре. Виждаш ли, можел си. - продължи да го дразни Дилън. - Е, къде да дойда?
- Долу съм. Паркирай си задника тук незабавно. - нареди му той.
- Казахме, че сме мили, нали, Майкъл?! - продразни го той. - До пет минути слизам.
Майкъл и Елизабет чакаха Дилън пред голямата къща.
-Ти го харесваш. - засмя си Елизабет.
- О, стига глупости, Бет. Не го харесвам, дори не го понасям. - отвърна троснато.
- Напротив. Всички харесват Дилън. - продължи да настоява тя.
- Включително и ти нали? - попита я пой, поглеждайки я в огледалото.
- Имаш нужда от приятели, Майкъл. Някой като Дилън ще ти свърши страхотна работа. - продължи тя, без да обръща внимание на въпроса му.
- Досега съм се справял перфектно и без приятели. А и не съм сам. - каза той, а тя го погледна въпросително. - Ти си тук.- отбеляза, а момичето се засмя. Дилън излезе от къщата и се отправи към колата им. Качи се на предната седалка до Майкъл и се огледа смаян.
- Каква е тази таратайка, за Бога? Да не би да фалира? -попита го той, а Майкъл извъртя очи.
- Ако искаш да знаеш, това е ретро кабриолет и струва три пъти колкото жалкия ти живот. - отвърна му троснато Майкъл и запали колата.
- Е, къде отиваме? - попита Дилън.
- При складовете. - обясни му Майкъл. Дилън извъртя очи и продължи.
- Защо?
- Бях взел хапчетата, които вие изгорихте от един от складовете.
- Мислех, че си ги направил чрез формулата на Хуан? - почуди се Дилън.
- Всъщност сария идиот не ми каза къде е формулата. Каза ми само адреда на склада. - уточни Майкъл.
- Е, мислиш, че е скрил формулата там, ли?- попита го Дилън.
- За да съм честен, когато за пръв път отидох в склада ,не взех цялото количество стока. - призна си той.
- И се сети чак сега? - ядоса се Мишо.
- Сега виждаш ли защо не можем да сме приятели с него. - погледна към Бет.
- Аз пък мислех, че вече сме приятели. - каза Дилън.
- Така ли?
- Да. Може да ти се разчита. Е, поне през малка част от времето. - пошегувна се той, а Майкъл извъртя очи и паркира. Той отиде до багажника и изкара три железни пръта и ги подаде на Дилън и Елизабет.
- Не съм сигурен, че трябва да идваш. - каза Мишо, обръщайки се към Бет.
- Ще се изненадаш какво може. - каза Майкъл и им подаде по един пистолет. - За всеки случай. - уточни.
- Добре от къде ще започнем? - попита Дилън.
- Нямам идея. - прошепна Майкъл и отиде до произволно избран склад. Отвори го с помоща на лоста и се вцепени. Дилън отиде до него и не се сдържа, започвайки да се залива от смях .
- Дори ти не си толкова загорял, нали Дилън?
- Разбира се, Майкъл. Дори ти не би затворил толкова много секс кукли на едно място. По- интересно ми е обаче защо всички са надути. - каза той и двамата се засмяха.
- Момчета, мисля, че намерих склад . - двамата се обърнаха, пред тях се разкриха поне двайсетина тежковъоръжени мъже.
- Мамка му.
Хим и Хари вече бяха в киното. Бяха си взели билети за някакъв романтичен филм по предложение на Хари. Хим сериозно се замисляше кой е мъжът в тази връзка.
-Филмът е ужасно скучен. - простена тя.
- Съгласен съм. - каза Хари, отвратен от всичките целувки във филма. - Тези определено не знаят как се прави секс. - една жена зад тях им изшътка.
- Тази ми шътка. Ще я убия. - прошепна Хим.
- Без глупости, Хими.- Но въпросната жена отново изшътка.
-Край, ще я убия. - каза Хим и стана от мястото си, обръщайки се към жената. Но преди да е направила каквото и да е, Хари я хвана и я прехвърли през рамо.
- Извинете я. В цикъл е, хормоните й бушуват. - извини се, а Хим го удари по главата.
- Много добре знам как е. - отвърна мъжа до шъткащата жена, а тя го удари по главата. Хари се засмя и с Хм през рамо, излезе от залата, а после и от киното.
- Сега вече ще ме пуснеш ли?. - попита саркастично Хим, след като бяха стигнали до колата. Хари я пусна и влезе в колата, а тя го последва.
- Казахме без убийства, Хими. Един нормален ден, нали?- Химена въздъхна и си сложи колана.
- Е, сега накъде, любовнико?
- Не знам за теб, но аз съм много, много гладен. - той запали колата.
Не след дълго колата паркира пред един от най - луксозните ресторанти в Лондон. След като видя къде я е завел Хари,, Хим се подсмихна.
-Нормален ден, а?- засмя се.
- Е, някой неща не се променят. Добрият вкус и бързите коли са едни от тях.
Двамата слязоха от колата и влязоха в ресторанта. Рецепциониста веднага ги позна и им даде една от по -отдалечените маси. Двамата незабавно бяха обслужени. Все пак всеки тук ги познаваше. Бяха обсъждали голяма част от сделките си тук. Храната им веднага бе донесена, както и бутилка от най - доброто им червено вино.
-Пак отдалечени маси. Не виждат ли, че сме само двамата?! Какво сделки ще обсъждаме? Глупави хора. - ядосваше се Хим.
- Успокой се, мила. Хората просто ни дават възможност да се усамотим. Или ги е страх да не ги убиеш. - пошегува се Хари. Хим хвана ножа до нея и го насочи към Хари.
- Ще те убия. - каза му тя и се засмя.
- Да. Определено не бе от най- нормалните дни нали?
- Претполагам. За малко не подпалихме закусвалнята, ти за малко не уби собственика на онова куче в парка... - започна тя.
- А ти едва не уби онази жена в киното. - допълни той и двамата се засмяха.- Май нищо не се получава. Цял ден се караме и се дразним. Явно нещата не вървят.
- Не, Хари. Нещата не вървят, защото ние не сме нормални. Колкото и да се опитваме, не сме. Ние сме силни, караме бързи коли, стреляме с прескъпи оръжия и убиваме и измъчваме хора. Но това сме ние. И не можем да избягаме от това. Вече не.
- Не ми харесва факта, че си права. Защо да не можем да сме щастливи като другите ,Хим?
- Но ние сме щастливи, Хари. - прекъснаго тя. - Имаме невероятни приятели, прекрасна дъщеря и Дилън. - каза тя и двамата се засмяха. - Но най -важното е, че се имаме един друг. И колкото повече се караме ,толкова повече се влюбваме един в друг.
- За нас. - каза Хари и вдигна чашата си с вино. - Ненормалната двойка. - двамата отпиха от така добре изглеждащото вино. Но след като отпи Хим ,веднага изплю виното обратно в чашата.
- Виното е ужасно. - простена раздразнено.
- Права си. - съгласи се Хари. - Да ги убием, а? - подразния я, а тя извъртя очи. Телефонът й звъна. Тя го извади от джоба си.
- Кой е? - попита я Хари.
- Майкъл? - вдигна телефона. Хари побърза да извърти очи.
- Случайно да познаваш някой германец? - попита той.
- Не, прекалено са наперени, приличат ми на французи. - чу се гласа на Дилън.
- Говориха на немски, идиот такъв!
- Хей, хей. Не се карайте. Какво става? - попита леко притеснено тя.
- Е имаме малък проблем.