Meet My Bestfriend

Chapter 20 || I Don't Mind To Be More Than A Friend

- Просто не исках този да те доближава. Не изглеждаше достатъчно ... добър за теб.

- А кой е достатъчно добър? - не спирах да го притискам аз. Реших, че сега е момента да изкопча изстината от него.

- Някой, който не изглежда така, все едно току що е излязъл от затвора. - усмихна се мило той.

- А това, което ти каза? Че съм твоя? - повдигнах доволно вежди.

- А-Ами ... Н-Не знам! Просто така се изразих ... - виждах как лицето му лека по лека придобиваше същия цвят като косата му. Беше толкова сладко!

Усмихнах се и хванах ръката му. Той вдигна погледа си от пода и ме погледна учудено. Направих му знак да се приближи и той послушно се премести по-близо до мен. Наведох се и го целунах по бузата. Кожата му бе топла и мека, но усещах леко наболата му брада. Одеколона му примесен с прекрасния му парфюм се пропиха в ноздрите ми и това ме накара да се усмихна широко. Той отново ме погледна учудено.

- Обичам те Майки! - усмихнах се и разроших косата му.

- И аз те обичам ... - усмихна се той и ме прегърна.

- Помниш ли, че когато бяхме малки играехме на семейство и с теб винаги бяхме родителите? - усмихнах се при спомена. а той просто кимна, за да не ме прекъсва. - Когато бяхме малки всичко беше толкова по-лесно. Когато харесвахме някой му го казвахме или пък му давахме от играчките ни. Както когато даде червената си количка на Люк. Сега, когато пораснахме всичко е толкова по-сложно. Страхуваме се от отхвърляне и какво ли още не. Не разбирам защо като големи нещата вече ни плашат повече от колкото когато бяхме малки.

- Може би тогава не сме се страхували от подобни неща. - прошепна той и се отдалечи, колкото да ме погледне. - Все пак сега вече нещата са по-сериозни. Търсиш някой, който да ти прави компания когато гледаш филми и да те топли вечер. Търсиш човека, който искаш да виждаш с отварянето на очите си сутрин и ако този човек те отхвърли, ти се затваряш в свой собствен свят на изолация и депресия.

Гледах го изумено! Това от устата на моят Майки ли излезе? Какво описание какво чудо! Знаех, че за да пишат такива хубави текстове, трябва да имат някаква поетична нотка у себе си, но Майк ме отвя! Осъзнах, че ръцете ми са все още около врата му, а той бе все така близо до мен. Само на няколко сантиметра. Устните му бяха толкова близо до моите, че усещах горещия му дъх върху кожата си, а когато ми говореше се усещаше аромата на ментовата му дъвка. Изведнъж странно чувство ме накара да искам да го целуна.

- Може ли да направя нещо? - той кимна въпросително. - Просто стой мирно и си затвори очите.

Той ме погледна озадачено, но направи точно това, което му казах. Не знаех как ще реагира ... може би щеше да ме отблъсне или след това да се държи по различен начин с мен, но исках да го направя. Мамка му! Устните му бяха толкова приканващи!

Наведох се бавно, като се спрях за кратко на няколко милиметра от изкусително изглеждащите му устни и го погледнах. Знаех, че усеща че съм по-близо до него, но не трепна и мускулче. Положих нежно устните си върху неговите. За известно време стояхме без да мърдаме, все едно това бяха първите ни целувки ... Сещате ли се? Когато замръзвате и не знаете дали ви харесва или не, и се чудите каква е следващата стъпка. Така беше и сега. Очите ми бяха затворени, защото ме беше срам да го погледна, но бях сигурна, че неговите са отворени и гледа шокирано.

Разтворих леко устните си и захапах долната му устна, и изглежда молбата ми бе приета, защото той разтвори устните си и също ми отвърна. Нещо, което не очаквах. Мислех си че ще се отдръпне като опарен. Езика му се плъзна по долната ми устна и докосна моя. След миг вече целувката беше едновременно нежна и изгаряща от страст. Не се стърпях и ръката ми се намести в червената му коса, като инстинктивно я дръпнах.

Той се усмихна между усмивката и захапа долната ми устна, което ме накара несъзнателно да ахна. След минута въздуха едва ми достигаше, за това с мъка се разделихме, като поставих последна нежна целувка на меките му устни. Погледнах го леко засрамено, но усмивката му не слизаше от лицето му. Огледах се наоколо и се сетих че бяхме в болницата, а аз бях привързана към някакви системи. Сериозно, за миг забравих къде се намираме!

- С-Съжалявам ... - заекнах глупаво и се скрих под одеялото.

- За какво? - засмя се той и отмести одеялото от лицето ми.

- Ами ... за целувката предполагам? Ти си ми приятел и ...

Той ме прекъсна с кратка и нежна целувка. Отдръпна се от мен и се усмихна широко.

- Нямам нищо против да съм ти повече от приятел. - гледаше ме с поглед натежал от любов.

Ето това не го очаквах!

______________________________

Лол! Спазих си срока! ОМГ! Трябва да почерпя! :Д Хареса ли ви? Този пън най-накрая направи крачката и стана мъж :3

Майк: Я да си гледаш работата!

Аз: Днес не можеш да ми се сърдиш.

Майк: Веднъж и ти да си права.

Аз: Не веднъж, а както винаги.

Та! :Д Какво в частта ви хареса и какво не? Давайте коментари, дори и да са критики, защото така знам какво да оправям :3 Забелязах, че скоро ще ударя 5,000 четения и направо не мога да спра да се кефя! :3 Обичам ви и много благодаря за всеки един прекрасен коментар и всички идеи които ми давате :3 So Vote, Comment & Share with friends if you want :3 <3