New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

59

Нат ми писа да я взема след 20 минути, за това започнах да се оправям. Облякох си черна тениска и черни дънки. Напръсках се с парфюм и взех ключовете на колата си. Излязох от апартамента и заключих. Качих се в асансьора и слязох долу. Излязох от сградата и се качих в колата си. Запалих и потеглих към Нат.

След няколко минути бях пред сградата и я чаках да слезе. Не чаках много и тя се качи в колата. Постави лека целувка върху устните ми и закопча колата си.

-Готов ли си да се видим с нашите?-попита Нат усмихнато.
-Даа.-отговорих несигурно.
-Оо, я стига. Няма да те изядат, какво толкова се притесняваш?-попита Нат и аз потеглих.
-Не знам, просто баща ти ми задава много въпроси.-отговорих ѝ като не отделях поглед от пътя.
-Спокойно, казала съм му да не те разпитва много.-каза Нат и аз кимнах. По пътя не си говорихме много.

Пристигнахме и спрях колата пред къщата им. С Нат слязохме и се насочихме към вратата. Тя звънна на звънеца и след малко майка ѝ ни отвори. Тя се усмихна широко и ни направи път да влезем.

-Здравейте! Много се радвам да ви видя.-каза тя и с Нат се усмихнахме. Тя отиде при Нат и я прегърна.-Липсваше ми, миличка.-каза ѝ тя и те се отделиха от прегръдката. -Как си Грейсън?-попита.
-Добре, вие?
-Добре. Хайде влизайте, храната ще изстине.-каза Мишел  на Нат и ние влязохме. Бащата на Нат беше седнал на масата в кухнята и като ни видя се изправи. Той прегърна дъщеря си и дойде при мен. Гледаше ме със сериозен поглед и подаде ръката си да се здрависаме. Аз я поех и се здрависахме. Ние се настанихме на масата и майката на Нат сложи храната на масата. Ние си сипахме и започнахме да се храним. За сега всичко беше добре, нямаше неудобни въпроси. Бащата на Нат се прокашля леко.

-Грейсън, искам да те питам нещо.-май избързах със заключенията.-С дъщеря ми правили ли сте някои неща?-попита той и храната ми заседна в гърлото. Погледнах към Нат.
-К-какви неща?-попитах.
-Ами знаеш... докосвал ли си я?-попита той и аз не знаех какво да кажа.
-В какъв смисъл? Аз обичам са я докосвам, кожата ѝ е много мека.-и ето отново започнах да дрънкам глупости.
-Не в такъв смисъл, а в другия.-каза той.
-Ник, в момента се храним. Не е сега момента да питаш такива неща.-скара му се Мишел.
-Е какво толкова има да отговори? Да каже просто да или не.-каза Ник.
-Татко, какви са тези въпроси?-намеси се Нат.-Много ясно, че да.-отговори му тя и на мен ми идеше да потъна в земята. Толкова неловко не бях се чувствал никога.
-Ех, Нати, Нати... опасна си.-засмя се баща ѝ и те последваха примера му и започнаха да се смеят. Аз стоях и не знаех какво да правя. Изведнъж телефонът ми звънна и аз се извиних. Вдигнах и някаква непозната жена заговори.