New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

55

-Не е това, което...-започна Грейсън, но Нат го прекъсна.
-Недей. Просто... просто замълчи.-каза тя и ми подаде телефона и изчезна нанякъде. Аз погледнах към Зейн с насълзени очи.
-Защо?-попитах тихо.
-Алисън, не е...-опита се да обясни, но аз го замерих с телефона и тръгнах някъде из коридора. Влязох в женската тоалетна и заключих вратата. Видях Нат да се подпира на стената. Отидох до нея и двете оставихме сълзите да се спуснат.

Защо? Защо точно на мен? Защо точно с Аманда? Нали ме обичаше? Нали винаги щеше да е до мен? Лъжа... всичко е било просто една шибана лъжа. Аз му се доверих. А той си мислеше, че ще го зарежа и ще тръгна със Зак. С Нат се поуспокоихме малко и измихме лицата си. Излязохме от университета и се прибрахме вкъщи.

Гледна точка на Зейн

Ще убия Клоуи. Бесен съм! Меко казано бесен. Как можа да го направи? Ако не беше момиче, повярвайте ми щях да я убия. Сега как ще обясня на Алисън, че всичко това е било планирано и че аз нямам нищо общо с Аманда. Защо все на мен? Защо живота ме мрази толкова много? На всичкото отгоре и Кевин не спира да ми пише. Не ми беше до него сега. С Грейсън обиколихме целия университет да търсим момичетата. Звънях на Алисън, но телефонът и беше изключен. Мамка му, ще се побъркам. Излязохме навънка и видяхме, че колите им ги няма. Дали са се прибрали?

-Какво ще правим сега?-попита Грейсън и аз го погледнах.
-Не знам. Искам да убия някой. Защо всички не вървят на майната си и не ни оставят намира?-попитах ядосано.
-Как може Клоуи да е такава кучка?-попита Грейсън.
-Мамка му, мамка му, мамка му...-започнах да виках и ударих стената.
-Хей, хей, успокой се. Ще измислим нещо.-опита се да ме успокои Грейсън, но не мога. Видях Клоуи и тъпите ѝ приятелки да излизат от университета и веднага тръгнах към тях. Застанах пред тях и Клоуи ми се усмихна.

-Зейни, искаш да ми благодариш, че те спасих от тази смотанячка?-попита тя с писклив глас. Нервите ми не издържат вече.
-Ти... тъпа ли си?-не знам какво да кажа вече.-Как може да си толкова голяма кучка и да се месиш в живота на другите? Толкова ли ти е скучен живота, че ходиш да се месиш при другите?-започнах да ѝ викам в лицето.
-Успокой се и спри да ми викаш.-каза тя и аз се изнервих още повече.
-Веднага искам да кажеш на Алисън какви сте ги замисли с тези.-заповядах ѝ и тя се изсмя. Изсмя се!
-Виж какво, направих ти услуга. Много добре знаеш, че Аманда е по-добра от тази.-каза и вече наистина не издържам. Как съм спал с нея изобщо?
-И с какво е по-добра? С това, че се държи като кучка ли? Или пък, че е толкова отчаяна и ти се връзва на акъла?-попитах.-Защо го направи това?
-Защото го заслужават. Алисън зае мястото ми за модел. Джони избра нея, а тя дори не се яви на кастинг. Наталия ми взе ролята. Тези провалят всичко.-извика Клоуи и аз се засмях.
-Те не са виновни, че са по-добри от теб. Знаеш ли какво? Накрая ще си останеш сама, защото си толкова завистлива и мислиш само за себе си. Ти никога няма да бъдеш истински щастлива. И как се почувства сега?-попитах я и тя мълчеше. Изсмях се леко. Знаех си. Направила го е само, за да си отмъсти. Аз се обърнах и отидох при Грейсън. Качихме се в колите си и се прибрахме. Утре ще говорим с момичетата. Сега нито ще искат да ни виждат, нито да говорим с тях.