New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

47

След известно време спряхме пред къщата на майка му. Слязохме от колата и тръгнахме към входната врата. Кевин натисна звънеца и след малко майка му отвори. Когато ни видя голяма усмивка засия на лицето ѝ. Майка му е много мила жена. Нищо общо със сина си.

-Нати, колко се радвам да те видя. Влизайте!-каза тя радостно. С Кевин влязохме и седнахме на дивана.-Искате ли нещо за пиене? Вода? Сок?-попита тя.
-Не, благодаря.-отговорих и тя седна на дивана до мен.
-Нати, нямаш си и на представа колко много се радвам, че с Кевин отново сте заедно.-каза тя и аз погледнах Кевин. Този идиот какви ги е наговорил?
-Да, да аз също. Дано този път всичко да е наред.-казах съркастично.-Кевин, може ли да поговорим за малко?-попитах Кевин и той кимна. Ние станахме и отидохме в кухнята. Затворих врата и погледнах ядосано Кевин.-Какви си ѝ ги наговорил, мамка му? Ние не сме заедно и никога няма да бъдем. Всичко свърши, разбери го.-казах ядосано и започнах да ръкомахам.
-Виж, казах ѝ, че сме заедно, защото не спираше да пита за теб. Нат, тя много те харесва.
-Но ние не сме заедно! Аз съм с Грейсън.-напомних му.
-Съжалявам, просто... и на мен ми се иска отново да сме заедно. Много те обичам и искам да се поправя.-каза Кевин.
-Аз не искам да се поправяш. Аз обичам Грейсън и не бих го оставила.-казах му.
-Добре. Може ли поне да останеш, майка ми много иска да си поговори с теб?-попита.
-Само за един час. После ме връщаш в университета да си взема колата.-казах му и той кимна. Аз се върнах при майка му и отново седнах до нея на дивана. Сложих си фалшивата усмивка.

-Всичко наред ли е? Доста се забавихте.-попита притеснено тя.
-Да, да.-отговорих.
-Ох, толкова се радвам. Кевин много те обича. Той много страдаше, когато се разделихте.-каза майка му. Горката жена, само ако знаеше какви ги върши синът ѝ.
-Мда...-измърморих.-Вижте, трябва да ви кажа нещо... с Кевин не сме се събрали. Аз си имам гадже, което много обичам. Не искам да ви лъжа. Съжалявам, че ще ви разочаровам.-казах ѝ и тя се натъжи леко.
-Е, няма проблем. Явно не сте един за друг. Надявам се да нямаш против да излезем някой път?-предложи тя и аз кимнах.
-С удоволствие.-усмихнах се леко и Кевин влезе.

-Поговорихте ли си?-попита той.
-Да, нали ще ме закараш?-попитах и той кимна. Сбогувах се с майка му и излязохме от къщата. Кевин ме закара до университета и аз се прибрах. Телефонът ми не спираше да звъни и накрая го изключих. Грейсън, Алисън и Зейн не спираха да ми звънят. Няма да им кажа, че бях с Кевин, защото ще ми се ядосат.

Гледна точка на Алисън

Вчера Нат отиде до колата си и така не се върна. Звъняхме ѝ хиляда пъти, но тя така и не си вдигна телефона. Грейсън се побърка от притеснение. Дори искаше да звъни на полицията. Сега сме в двора на университета и стояхме на пейките.

-Здравейте!-дойде Нат и Грейсън стана от мястото си.
-Защо не си вдигаш проклетия телефон?-започна да крещи Грейсън.-Къде беше по дяволите?
-Ами... майка ми ми звънна... н-някаква спешна работа.-обясни Нат. В това нямаше никаква логика. Тук има нещо.-Телефонът ми падна в колата и не можах да го намеря. Чак вечерта го намерих и беше доста късно.-почеса се нервно зад врата. Познавам я достатъчно добре, за да знам кога лъже. Сега 100% ни лъже.
-Можеше да изпратиш едно съобщение, че имаш работа с майка си. Знаеш ли колко се притесних за теб?-попита Грейсън.
-Извинявай.-прегърна го Нат.-Извинявайте, че не ви казах.
-Няма проблем.-казах.
-Аз ще отида да си взема кафе. Сега се връщам.-каза Нат.
-И този път наистина гледай да се върнеш.-извика ѝ Зейн.
-Тя крие нещо, сигурна съм.-казах им и те ме погледнаха.
-И аз мисля така. Познавам я отдавна и разпознавам, когато лъже.-съгласи се Зейн.
-Какво е правила тогава? Дали... дали е била с друг?-попита притеснено Грейсън. Ние повдигнахме рамене и Нат дойде. Влязохме в университета и лекциите започнаха.