New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

43

-Защо съдбата ми го причинява?-каза Нат и погледна нагоре. Аз я погледнах объркано. Грейсън се спря пред нас.
-Не може ли просто да ме подминеш и всичко ще е окей?-попита Грейсън. Нат го погледна лошо.
-Това сигурно те дразни да ме виждаш навсякъде, а?-попита го Нат и Грейсън започваше да се изнервя.
-Знаеш ли какво? Ще си намеря някоя по-добра от теб, нали това искаш?-попита Грейсън ядосано и тръгна нанякъде. Нат също тръгна нанякъде, а аз стоях по средата на нищото и не знаех какво да правя. Какво се случи току що? Тези двамата се карат за глупости. Не може ли да спрат да бъдат инати и да се нараняват? И двамата много ги обичам. Сега при кой да отида? При Нат или при Грейсън? Докато се чудех какво да правя Нат се върна и очите ѝ бяха насълзени.

-Може ли да ме закараш? Забравих, че сме с твоята кола.-попита Нат през сълзи и аз кимнах.
-Да, да, качвай се.-казах ѝ и отключих колата. Нат се качи в колата и аз заех шофьорското място. По пътя не си говорехме, не исках да я притеснявам. Нат се беше загледала през прозореца и подсмърчаше. Спрях пред къщата ѝ.

-Имаш ли нужда от нещо?-попитах я.
-Не. Благодаря ти, че ме докара и съжалявам, че се наложи да видиш как се караме с Грейсън отново.-каза Нат тихо.
-Няма проблем. Обади ми се ако имаш нужда от нещо.-казах ѝ и тя кимна. Слезе от колата и взе нещата си от багажника. Аз потеглих към апартамента на Грейсън. Сега ще види той. Как може да ѝ говори такива неща? Вместо да ѝ се извини той прави нещата още по-зле.

Спрях пред сградата, в която живеем и слязох от колата, като я заключих. Качих се в асансьора и натиснах копчето за нашия етаж. След малко вратите се отвориха и аз влязох в апартамента. Видях Грейсън да седи на дивана. Застанах пред него и той ме погледна. Очите му бяха зачервени. Плакал ли е?

-Защо каза на Нат, че ще си намериш някоя по-добра от нея? Грейсън ти имаш ли поне малко мозък?-попитах го. Той само стоеше и се взираше в мен.-Не ме гледай така. Вместо да ѝ се извиниш, ти влошаваш нещата. Така нараняваш Нат и себе си. Проумей го и спри да бъдеш инат.-повиших леко тон. Той все още продължаваше да ме гледа и очите му се насълзиха.
-Знам, знам, че съм голям идиот. Знам че не заслужавам Нат. Знам че правя нещата още по-зле. Какво да направя, че съм такъв?-изкрещя Грейсън.
-Отиди и се извини. Бъди мъж и покажи на това момиче колко много я обичаш. Иначе ще ти блъсна главата в стената, за да ти дойде акъла.-казах му и се качих в стаята си. Седнах на леглото и извадих телефона си. Трябваше да звънна на Зейн. Днес не сме си говорили или виждали и ми липсва. Набрах номера му и зачаках да отговори.

-Здравей любов.-каза Зейн, след като вдигна. Аз се усмихнах леко.
-Здравей. Какво правиш?-попитах го.
-Гледам телевизия. Като цяло, цял ден това правя.-каза Зейн и се засмя.-Ти какво правиш?-попита той.
-Нищо. С Нат излизахме и срещнахме Грейсън. Пак се скараха. Накрая Нат се разплака, а Грейсън стои на дивана и се самосъжалява. Опитах се да му налея малко ум, но не знам дали се получи.-отговорих и издишах.
-Отново ли се скараха?-попита Зейн.
-Мхм.
-Искаш ли да дойдеш при мен? Ще си пуснем филм, ще се гушкаме и ще си починеш.-попита Зейн.
-Как бих отказала?-попитах и се засмях.-След малко ще дойда.
-Ще те чакам.-каза Зейн и затворих. Взех си чантата и слязох долу. Грейсън все още беше на дивана и се взираше в една точка.

-Отивам при Зейн.-казах му и той ме погледна.
-Дали все още ме обича?-попита той.
-Разбира се, че те обича.-отговорих му.
-Май наистина направих грешка? Трябва да ѝ се извиня.-каза Грейсън и аз седнах до него.
-Виж, отиди при нея, занеси ѝ роза и ѝ кажи колко много я обичаш.-казах му и той кимна.
-Права си. Трябва са си върна моето момиче.
-Точно така.
-Но... ако вече е късно?-попита Грейсън и аз извъртях очи.
-Ъгх... просто го направи.-казах му.
-Ще изчакам още малко.-каза той и го погледнах лошо.
-Ако продължаваш да чакаш, може вече да стане късно.-казах му и станах от дивана.-Аз тръгвам.-той кимна и аз излязох от апартамента. Качих се в колата си и потеглих към дома на Зейн. Пуснах си радиото и си тананиках по пътя. Не след дълго вече бях пред къщата му и слязох от колата. Извадих телефона си и писах на Нат.

"Добре ли си?"-писах ѝ и не след дълго тя ми отговори.
"Малко по-добре. Изморена съм, ще си лягам. Ще ти пиша утре.❤️"-написа ми Нат.
"Почини си. Обичам те.💋"-написах ѝ последно и почуках на вратата.

Зейн ми отвори и ме целуна. Той задълбочи целувката и влязохме навътре като не се отделяхме един от друг. След малко обаче се отделихме от недостига на кислород.

-Много си нетърпелив. Ще кажеш, че не си ме виждал от 10 години.-казах и се засмях.
-Знаеш ли колко много исках да те целуна? Пристрастен съм към устните ти.-каза Зейн и се усмихнах.
-И ти ми липсваше.
-Кой филм ще гледаме?-попита Зейн и аз повдигнах рамене.-Добре, да се поразровим в Netflix.-каза Зейн. Избрахме си филм и аз направих пуканки. Зейн донесе едно одеало и двамата легнахме на дивана и се завихме. Сгуших се в него и той постави целувка на челото ми. Обичам да прекарвам време с него. Обичам да съм близо до него. Обичам го. Погледнах го и той ми се усмихна. Аз също му се усмихнах и го целунах. Загледахме се във филма. Усетих как се унасям по едно време и Зейн ме зави хубаво. Притисна ме още повече към него и постави лека целувка на главата ми.
-Обичам те.-каза тихо и се усмихнах леко. След това заспах в прегръдките му.