New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

42

-Я виж ти, какво си имаме тук? Сама ли си красавице?-попита ме момчето и аз се опитах да се махна, но той хвана ръката ми.-Къде отиваш, сладка? Какво ще кажеш да те черпя едно?-попита и погали бузата ми. Аз се отдръпнах.
-Остави ме на...-тъкмо щях да му кажа да ме остави, но Зейн заби юмрука си в лицето му.
-По-добре да си държиш ръцете далеч от нея.-предупреди го Зейн, а момчето се хвана за ченето и се изсмя.
-Това гаджето ли е?-попита той.-Остави го и ела с мен. Повярвай ми ще ти е много по-добре.-каза той и се усмихна мазно. Зейн вдигна ръката си и отново щеше да го удари, но аз го спрях.
-Недей, моля те. Не си заслужава. Ела да отидем при Нат и Грейсън.-казах му и той ме погледна, след това кимна и сложи ръка на кръста ми и ме притисна към него. Тръгнахме към бара. Грейсън вече беше пиян, но все още не е започнал да върши глупости. Седнахме на високите столове и аз погледнах към Зейн. Беше изнервен. Много изнервен. Взираше се с една точка и потропваше нервно с крак. Аз поставих ръката си върху неговата и той ме погледна.

-Добре ли си?-попитах и той кимна.-Не трябваше да го удряш.
-Алисън, той едва ли не искаше да те закара у тях и да те...-започна да говори изнервено Зейн, но го прекъснах.
-Мислиш, че бих тръгнала с този?
-Просто не обичам да деля. Да не говорим пък, когато някой идиот започне да те сваля. Ти си само моя, а аз мразя да пипат нещо мое.-каза Зейн и аз се усмихнах леко.
-И ти си само мой и не искам да те деля. За това, по-далеч от отчаяните кифли.-казах и се засмях. Зейн също се засмя. Аз се приближих към него и го целунах. Той задълбочи целувката и захапа леко долната ми устна. Аз се отдръпнах от него и той измрънка леко.
-Обичам да усещам тези устни.-каза той.
-Оф, стига сте се лигавели. Обърнете ми малко внимание.-измрънка Грейсън. Ние със Зейн се засмяхме. Зейн го потупа по гърба.
-Защо не се извиниш на Нат и всичко ще бъде както преди?-попита го Зейн.
-Няма да ѝ се извиня. Тя трябва да ми се извини.-каза Грейсън и поклатих глава. И двамата са такива инати. Обърнах се и видях Нат да си говори с бармана. И двамата се смееха и барманът постави ръката си върху тази на Нат. Тя не я отмести, а само му се усмихна. Тя се приближи към него и му каза нещо. И двамата се засмяха и май Грейсън ги забеляза, защото стана от мястото си. Беше меко казано ядосан. Той отиде при тях и погледна бармана лошо.

-Махни си мръсните лапи от моето момиче.-каза му строго Грейсън.
-Аз не съм твоя, Грейсън.-обади се Нат.
-Престани да притесняваш момичето. Не виждаш ли, че тя не те иска около нея?-попита барманът и Грейсън сви ръцете си в юмруци. О не, не, не само да не се сбие.
-Ти престани да се навърташ около нея.-каза Грейсън.
-Така като гледам тя няма нищо против.-заяде се барманът и Грейсън заби юмрука си в лицето му. Той прескочи бара и започна да го налага. Зейн също прескочи бара и отиде да спре Грейсън. Той го отдръпна, но тогава барманът го удари. И двамата започнаха да се бият, а Зейн се опитваше да ги разтърве. Аз ѝ Нат викахме да спрат, но никой не ни чуваше. Накрая охраната се появи и ги разтърва. Изгониха ни от клуба и седнахме на пейката отвън. Устната на Грейсън беше сцепена и течеше леко кръв.

-Грейсън ти луд луд ли си? Защо се сби с бармана?-започна да вика Нат и стана от пейката. Грейсън също стана.
-Ами може би, защото си ми гадже и не искам да се занимаваш с други момчета.-извика също Грейсън.
-Какво ти пука? И без това съм досадна и не можеш да ме понасяш.-каза Нат и извърна поглед.
-Не съм казвал, че не мога да те понасям. Обичам те и винаги ще те обичам, но просто понякога ме изкарваш извън релси.-обясни ѝ Грейсън и тя го погледна.
-И аз те обичам.-каза Нат и Грейсън разби устните си с нейните. Най-накрая. Явно трябваше да се напият, за да се оправят. Качихме се в колата ми и потеглих към дома на Нат да я оставим и след това към къщата на Зейн. С Грейсън се прибрахме и почти веднага заспахме.