New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

37

-Къде е кучето на Грейсън?-попитах тихо Нат, защото забелязах, че липсва.
-След малко мама ще ми ги донесе. Искам да изненадам Грейсън.-отговори Нат и аз кимнах. След малко мама слезе и тя също се беше усмихнала.
-Готови ли сте да отворим подаръците?-попита радостно мама и всички кимнахме. Седнахме на земята до елхата и започнахме да си разменяме подаръците.

-Искам аз да бута първа.-казах и взех първия подарък.-Нати, това е за теб.-усмихнах ѝ се и ѝ подадох подаръка. Тя го отвори и на лицето ѝ се появи голяма усмивка.
-Алисън, много ти благодаря. Страхотна е.-каза Нат докато гледаше гривната. Тя си я сложи и дойде при мен да ме прегърне. Аз взех другия подарък и погледнах към Грейсън.
-Грейсън, заповядай.-подадох му плика и той го отвори. Извади ваучера и се усмихна.
-Алисън, как? Нямаше нужда да даваш толкова пари.-каза изумено той.
-Глупости, ти го заслужаваш.-казах му.
-Благодаря.-усмихна се отново. Аз взех следващия подарък и го подадох на мама. Тя махна опаковъчната хартия и извади чантата от кутията. Тя също се усмихна и че прегърна.
-Миличка, не трябваше да даваш толкова пари.-каза мама.
-Не се притеснявайте за парите.-извъртях очи и се засмях.
-Благодаря ти.-усмихна ми се тя и аз кимнах. Взех последния подарък, който беше най-голям и го подадох на Зейн.
-Надявам се да ти хареса.-усмихнах му се и той погледна леко объркано. Започна да разопакова и след като видя китарата, голяма усмивка засия на лицето му. Той ме погледна и дойде при мен и ме прегърна.
-Алисън, толкова много ти благодаря. Страхотна е.-каза радостно той.
-Трябва да ни посвириш малко после.-намигнах му и той се засмя.

-Сега е мой ред.-подскочи радостно Нат. Тя взе една кутийка и ми я подаде. Аз я отворих и видях, че има гривна. Беше почти същата като тази, която ѝ подарих. Аз се усмихнах и си сложих гривната.
-Явно мислим еднакво.-казах и се засмяхме.-Благодаря ти.-отидох и я прегърнах. Тя взе друг подарък и го подаде на Зейн. Той го отвори и видя часовника и благодари на Нат. След това даде и подаръка на мама и остана само Грейсън.
-Хайде де, кога ще ми дадеш подаръка?-попита нетърпеливо Грейсън като дете. Нат само се засмя. В този момент на вратата се позвъня и Нат стана да отвори. След малко тя се появи с един голям кашон, на който имаше голяма червена панделка. Тя го остави пред Грейсън.
-Дядо Коледа ми каза да ти дам това.-каза Нат и се усмихна. Грейсън отвори кашона и от него се подаде малката главичка на кученцето. Грейсън стоеше и го наблюдаваше няколко секунди и след това започна да вика и да обикаля из апартамента.
-ИМАМ КУЧЕ! АЗ ИМАМ КУЧЕ, МАМКА МУ! ДАААА. ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВ! АААА...-викаше докато подскачаше Грейсън, а ние се засмяхме. След като обиколи апартамента 5 пъти, той се върна и извади кучето от кашона. Започна да му се радва и кученцето го облиза по лицето.
-Как ще го кръстиш?-попита Нат.
-Ммм...-започна да мисли Грейсън.-Лео, ще го кръстя Лео.-каза той и гушна кученцето.
-Добре, сега е мой ред за подаръците.-каза Зейн и взе един и ми го подаде. Аз го отворих и видях една много красива огърлица.
-Зейн, уникална е.-казах му и го погледнах.
-Харесва ли ти?-полита той.
-Да, разбира се. Много е красива.-казах и се засмях.
-Ще бъде още по-красива, когато си в сложиш.-каза Зейн и аз се усмихнах. Застанах до него и дръпнах косата си, за да може да ми я сложи.-Стои ти уникално.-усетих как се изчервявам и поставих лека целувка на бузата му.
-Благодаря ти.-благодарих му и той ми се усмихна и се изчерви леко.
-Оо, колко сте сладки.-обади се Нат и осъзнах, че не сме сами. Върнах се на мястото си и той продължи с раздаването на подаръците. След малко той приключи и дойде ред на Грейсън. Той също си ги раздаде и мама остана последна.

-Така, Алисън ми каза какви деца сте и за това реших да ви взема билети за Дисниленд.-каза мама и ни подаде билетите. Всички се усмихнахме като малки деца.
-Много ви благодаря.-каза радостно Нат и прегърна мама.
-Благодаря, мамо.-аз също я прегърнах. Зейн и Грейсън също ѝ благодариха. Ние се настанихме на дивана.

-Зейн, хайде да ни посвириш малко.-подкани го Нат и той взе китарата. Започна да свири и след малко запя. Обожавам гласа му. Толкова е хубав. Той свърши с песента и всички започнахме да пляскаме. Той се усмихна.
-Зейн, наистина пееш много хубаво. Обмислял ли си да се занимаваш с това?-попита го мама.
-Всъщност не.-отговори ѝ той.
-Трябва да се запишеш на кастинг.-каза му Нат.
-Може.-повдигна рамене Зейн.
-Хайде да вечеряме, че вече умирам от глад.-каза мама и всички се засмяхме. Станахме от дивана и отидохме в кухнята.