New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

31

-Пристихгнахме.-извади ме от мислите ми Зейн. Двамата слязохме от колата и аз се огледах наоколо. Бяхме до надписа Hollywood. Беше толкова красиво и целият Лос Анджелис се виждаше от тук.
-Еха, много е красиво.-казах като не отделях поглед от гледката пред себе си.
-Като теб.- каза Зейн и аз го погледнах. Той не отделяше поглед от очите ми, а аз се изчервих. Усмихнах се леко и отново върнах погледа си на гледката пред нас.  Зейн седна до надписа и аз седнах до него.
-Често ли идваш тук?-попитах го.
-Когато съм ядосан или пък искам да остана сам. Преди доста често идвах тук... с едно момиче..-отговори той.
-Момичето заради което спря да вярваш в любовта?-попитах го и той ме погледна. Аз също го погледнах.-Какво толкова се е случило, Зейн, че да спреш да вярваш в любовта?-попитах го.
-Не ми се говори за това.-каза той и отдели поглед от мен. Аз поставих ръката си върху неговата.
-Можеш да ми споделиш.-той ме погледна и кимна. Пое си дълбоко въздух преди да започне.
-Казваше се Аманда. Беше с руса коса и сини очи. Всяко момче я харесваше, включително и аз. Бяхме още в гимназията. Един ден тя дойде при мен и си говорехме. Прекарахме си супер. Започнахме да излизаме все по-често. Станахме си по-близки и чувствата ми към нея станаха по-големи. Постоянно идвахме тук.-спря за момент Зейн.-Един ден реших да ѝ призная какво чувствам. Купих ѝ роза и я изчаках пред гимназията. Тя излезе и аз я спрях. Казах ѝ какво изпитвам към нея и ѝ подадох розата. Тя я взе и я гледаше няколко секунди. Очаквах да каже, че и тя изпитва нещо към мен или каквото и да е, но не и това. Тя се изсмя и хвърли розата. Каза ми, че никога не би тръгнала с момче като мен. Тя беше известна, нормално да не иска да тръгне с мен, но... се сближихме и си помислих, че... може би имам шанс с нея. Уви, тя просто ме е използвала. Това е.-приключи Зейн и погледна надолу. Аз се приближих още по-близо към него.
-Тя губи. Изпуснала е едно хубаво и добро момче. Зейн виж, не трябва да се отказваш от любовта само заради едно глупаво момиче, което не е видяло колко държиш на него. Някъде там има момиче, което те обича. Дори може да е по-близо, от колкото си мислиш.-казах и той ме погледна.
-Знаеш ли, ти и Аманда сте пълни противоположности? Не само на външен вид. Ти си мила, добра, грижовна, винаги мислиш доброто на останалите, а тя мисли само за себе си. Как съм се влюбил в такова момиче?-каза Зейн и ме погледна.-Права си.-каза и аз го погледнах объркано.
-За какво?-попитах.
-За това, че не трябва да се отказвам от любовта, заради едно момиче.-отговори и се приближи леко към мен. Аз също започнах да се приближавам към него. Бяхме на милиметри един от друг и се гледахме в очите. Той погледна към устните ми.-Дори мисля, че вече съм влюбен.-каза тихо и се приближи още. Щяхме да се целунем, но дойдоха някакви хора и ние се отдръпнахме. Зей се изправи. -Хайде да тръгваме.-каза и аз кимнах. Точно сега ли намери да дойде някой. От кога искам отново да почувствам устните му. И това че каза, че вече е влюбен, какво трябваше да означава? В мен ли е влюбен?

Качихме се в колата и потеглихме. Зейн отново караше и аз отново се загледах през прозореца. Никой не казваше нищо, само тихата музика от радиото се чуваше. Беше малко неловко.

-Какво ти се яде за вечеря?-попита Зейн.
-Може да направя спагети?-предложих и той кимна.
-Ще спрем в някой супермаркет, за да напазаруваме.-каза и аз кимнах.

След около 10 минути Зейн спря колата пред супермаркета и ние слязохме. Влязохме вътре и започнахме да търсим нужните продукти. Взехме спагети, пармезан, кайма, домати и други неща. Отидохме на касата и спорихме кой да плати. Зейн настояваше да плати той и аз накрая се съгласих. Сложихме покупките в колата и се прибрахме.