New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

17

Слязох в паркинга и влязох в колата си. Запалих и потеглих към университета. С Нат щяхме да се чакаме в кафето до университета. След 30 минути вече бях в кафето и чаках Нат. Поръчах си фреш от портокал докато я чаках. Нат дойде и седна до мен. Аз ѝ се усмихнах, а тя ми отвърна с фалшива усмивка. Погледнах я странно.

-Всичко наред ли е?-попитах я.
-Да.-тя кимна.
-Виж ако има нещо, можеш да ми кажеш.-казах ѝ и я хванах за ръката. Тя кимна и се усмихна леко.-Снощи излязох с Джак. И Кевин се появи.-казах, а тя ме погледна леко уплашено.
-Добре ли си? Той направи ли ти нещо?-попита притеснено.
-Не. Трябва ли да се притеснявам от него?
-Става ли да се съберем в Грейсън довечера и да ви кажа нещо?-попита Нат, а аз кимнах.
-Добре. Сега ти предлагам да тръгваме.-казах и станахме от местата си.

Лекциите свършиха и аз се запътих към колата си. С Нат и момчетата се разбрахме да се съберем в апартамента на Грейсън в 18:30. Имах време да обиколя мола. Тъкмо щях да отключа колата си, когато усетих някой да ме хваща за ръката и ме задърпа на някъде. Опитах се да се измъкна, но не се получи. Притисна ме в стената и тогава видях, че това беше Кевин. Щях да извикам, но той сложи ръка на устата ми.

-Само да си извикала.-каза заплашително.-Слушай Алисън, искам да се събера с Нат и ти ще ми почогнеш.-каза и ме погледна строго и махна ръката си от устата ми, за да мога да говоря. Аз го гледах изплашено.
-Това няма да стане. Нат решава дали ще бъде с теб или не. Така като гледам тя не иска да те вижда, за това не ме збърквай. И ще те посъветвам да я оставиш намира.-казах му и се опитах да звуча уверено и да покажа, че не се страхувам. Той се изсмя и ме погледна отново.
-Слушай какво, малката. Или ще ми помогнеш, или ще съсипя живота ти.-каза заплашително.
-Това няма да стане.-изплюх в лицето му.
-О, така ли. Явно си доста упорита. Виж не те съветвам да се съпротивляваш срещу мен.
-Не можеш да ми направиш нищо.-казах, а той вдигна ръката си. Сега ще ме удари ли? След секунди усетих как ми запари на бузата и една сълза се стече от окото ми. Той наистина ме удари. Шибано копеле.
-Кучка.-извика. Аз го погледнах с насълзени очи и се опитах да се освободя от хватката му. Изведнъж някой извика.

-Остави я, Кевин.-това беше Зейн. Кевин се обърна и се засмя.
-Я виж ти. Спасителят на Алисън Купър се появи.
-Казах да я оставиш.-повтори Зейн и стисна ръцете си в юмруци.
-И какво ще ми направиш Зейн? Ще ме набиеш ли?-попита го Кевин и след секунди Зейн се намираше върху него и го налагаше.

Гледна точка на Зейн

Това тъпо копеле ме предизвика. Скочих върху него и започнах да го удрям с юмруците си. Алисън крещеше да спра, но аз не ѝ обърнах внимание. Изведнъж Кевин се озова върху мен и започна да ме удря. Опитах се да ни преобърна, но изведнъж Кевин легна на земята. Алисън го беше ударила с ботилка. Подаде ми ръка да стана и ми каза да тръгваме. Тръгнахме към колата.

-Дай ключовете, аз ще карам.-казах ѝ, а тя кимна и ми подаде ключовете за колата си. Влязохме вътре и потеглихме. Погледнах я и видях колко беше изплашена. Дали я е ударил. Мамка му ако го е направил ще го убия.-Добре ли си?-попитах притеснено. Тя само кимна и затвори очи.-Той нарани ли те?
-Удари ме. Искаше да му помогна да се събере с Нат. Опитах се да се измъкна, но не успях.-каза тя и очите ѝ се насълзиха. Ударил я е? Ще го убия. Стиснах здраво волана.
-Трябваше да дойда по-рано. Мамка му.-извиках и ударих по волана.
-Хей успокой се.-каза и сложи ръката си върху моята.-Появи се точно на време и съм ти благодарна.-каза, а аз я погледнах. Тя ми се усмихна леко и аз ѝ отвърнах.
-Бих направил всичко за теб.-казах ѝ, а тя изглеждаше изненадана от думите ми. Аз също бях. Спрях пред сградата на Грейсън и слязохме от колата.

Качихме се в асансьора и почукахме на вратата на Грейсън. Той отвори и като ни видя се изненада. Влязохме вътре и седнахме на дивана.