-Знаеш ли какво? Ще изляза с Джак тази вечер, независимо дали ти харесва или не.-казах и затворих вратата. Затичах се към сградата и чух как Грейсън че вика. Влязох в асансьора и натиснах копчето за нашия етаж. Влязох в апартамента и отидох в стаята си. Часът беше 17:30. Имах време да се оправя. Чу се почукване на вратата и Грейсън влезе. Седна на леглото ми и издиша.

-Виж, не искам да си мислиш, че не вярвам в теб и че не можеш да се оправиш сама. Просто ми пука за теб и не искам да те наранят. Не се сърди. И ако искаш да излезеш с Джак. Добре, но просто внимавай и ако стане нещо искам да ми се обадиш. Чу ли?-каза Грейсън, а аз кимнах. Той разтвори ръце за прегръдка и ме погледна. Аз стоях със скръстени ръце пред гърдите си и го гледах сериозно, след което се усмихнах и отидох при него и го прегърнах. Отделихме се от прегръдката и той излезе от стаята. Започнах да се оправям. След един час бях готова и писах на Джак. Той каза, че до 10 минути ще е тук, за това си обух обувките и излязох.

Излязох от сградата и не след дълго Джак дойде. Качих се в колата и потеглихме.

-Къде отиваме?-попитах го.
-В един много хубав ресторант.-отговори и ми се усмихна.

Пътувахме в тишина и само музиката от радиото се чуваше. След 30 минути спряхме пред един много хубав ресторант близо до плажа. Влязохме и се настанихме на една маса близо до прозореца. Имаше невероятна гледка към плажа. Слънцето залязваше и се скриваше зад морето. Толкова беше красиво. С Джак си поръчахме спагети. Говорехме си за различни теми. Не знам защо Грейсън ми каза да внимавам с него. Той е много мил.

-Казах ли, че тази вечер си очерователна?-попита Джак и аз се изчервих.
-Да, поне 10 пъти.-казах и се засмях.
-Ами ще го кажа отново. Тази вечер си невероятна.-каза Джак и сложи ръка върху моята. Аз му се усмихнах.-Виж Алисън...-тръгна да говори Джак, но някакъв мъж дойде и го прекъсна.
-Джак трябва да говорим. Спешно.-каза, след което ме погледна и се усмихна. Изглеждаше ми много познат. Това е Кевин.-О, ти си приятелката на Нати.
-Кевин, какво искаш?-попита го Джак и го погледна лошо. Кевин свали усмивката от лицето си погледна Джак.
-Трябва да поговорим.-отговори му Кевин
-Както виждаш, в момента съм зает.-каза  Джак и ме погледна.
-Няма проблем. Аз и без това ще тръгвам.-казах му и тръгнах да ставам.
-Но, ние не сме вечеряли още.
-Хайде Джак. Спешно е.-каза му строго Кевин, а аз тръгнах да излизам от ресторанта. Извадих телефона си и звъннах на Грейсън. Казах му да дойде да ме вземе и че трябва да поговорим.
След половин час Грейсън беше тук. Аз се качих в колата и той потегли.

-Какво стана? Джак да не ти каза нещо?-попита Грейсън.
-Не, но Кевин се появи. И каза на Джак, че трябва да поговорят спешно. Джак не искаше, но аз му казах, че ще тръгвам, защото този Кевин ми е съмнителен и исках да ти кажа.-казах му, а Грейсън се напрегна. Стисна здраво волана.
-Тъпо копеле.-каза тихо, но все пак го чух.-Той позна ли те?-попита.
-Да.
-Ще те оставя в апартамента и ще отида при Зейн. Трябва да говоря с него за нещо.-каза Грейсън, а аз кимнах.

New beginning [ЗАВЪРШЕНА]Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt