New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

15

Първите две лекции свършиха и сега се готвехме за спорт. Облякох си клин и тениска. Бяхме се наредили в редица на двора. Учителката каза на момчетата да вземат топката и да играят на нещо, а ние момичетата да правим коремни. Точно сега ли се сети да правим коремни. Мързи ме. Извъртях очи и легнах на постелката. Нат ми държеше краката и започнах. Направих 200 коремни и след това Нат легна. Тя също направи 200 и отидохме при учителката, за да ѝ кажем. Тя каза, че сме свободни и можем да правим каквото си искаме. С Нат решихме да седнем и да гледаме момчетата как играят. Зейн взе топката и се прецели, след това замери някой. И това беше Джак. Оцели го... не където трябва. С Нат се засмяхме. А Зейн и Грейсън си дадоха пет. След това погледнаха към нас и ни помахаха. Отново се съсредоточиха към играта. Зейн и Грейсън се опитаха да хванат топката и се блъснаха един в друг. След което паднаха на земята. С Нат отново започнахме да се смеем, а момчетата потъркаха главите си.

Часът свърши и беше време за почивка. Преоблякохме се и отидохме на двора. Седнахме на пейката, за да обсъдим какво ще ядем.

-Е, какво ви се яде?-попита Грейсън.
-Аз искам палачинка с шоколад.-отговорих, а той кимна.
-Аз също.-каза Нат.
-Добре със Зейн ще вземем храна, а вие отидете в парка и седнете на някоя пейка.-каза Грейсън и ние кимнахме. Станахме и тръгнахме към парка, а момчетата за палачинки. На изхода спряхме и с Нат решихме да се пошегуваме с момчетата.

-Между другото, как сте след сблъсъка?-попита Нат и се засмяхме. Те само извъртяха очи.
-Ха-ха, много смешно.-каза съркастично Зейн.
-Хей, не се сърди.-казах и му се усмихнах сладко.-Имаш много точен мерник.-той се усмихна.
-Благодаря.-каза самодоволно и ми намигна, а аз се изчервих леко.
-Хайде стига сте флиртували. Да отиваме за храна.-каза Грейсън и задърпа Зейн. Изгледах го лошо, а той ми се изплези.

С Нат седнахме на една пейка в парка до университета и зачакахме момчетата. Изкарах си телефона и се поразрових в социалните мрежи. Изведнъж усетих някой да стои до нас. Вдигнах поглед и пред нас беше застанало момче малко по-голямо от нас. Беше с мръсно руса коса и сини очи.

-Нати.-каза момчето, а Нат го погледна. Леко се напрегна.
-Кевин? Какво правиш тук?-попита го Нат.
-Разхождах се и те видях. Реших да видя какво прави бившето ми гадже.
-Ами живее си живота, какво да прави?-отвърна му троснато Нат.
-О, стига си се сърдила. Хайде да излезем някой път.-предложи ѝ, а тя се намръщи.
-Не искам да излизам с теб. Не искам да те виждам даже.-почти извика Нат.

-Хей, блонди махни се от нея.-извика Грейсън. Със Зейн пробягаха до нас и застанаха до Нат.
-Какво, това охраната ти ли е, Нати?-попита подигравателно Кевин и погледна Нат.
-Не, това е гаджето ѝ.-отговори ядосано Грейсън вместо Нат.
-Ха, Нати сериозно ли падна толкова ниско?-изсмя се Кевин и след това погледна към Грейсън.-Сега вече играта стана интересна.-каза и намигна на Грейсън, а той и Зейн го гледаха кръвнишки. Какво се случва подяволите? Каква игра?