New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

13

Спрях пред къщата на Зейн. Колата му беше тук, значи се е прибрал. Слязох от колата и почуках на вратата. Зейн ми отвори и беше само по долнище на анцуг. Сега забелязах, че има татуировки. Както и да е махнах погледа си от тялото му и го погледнах.

-Какво правиш тук?-попита объркано. Устната му беше сцепена, а от носа му течеше леко кръв. Имаше синини по лицето му.
-А-аз дойдох да видя как си.-казах тихо.
-Добре съм.-каза просто.
-Нека да промия раните ти.-казах, а той ме гледаше няколко секунди и след това кимна и се отдръпна да вляза. Влязох и той седна на дивана.
-Ам... имаш ли аптечка?-попитах.
-Да в банята е. Второто шкафче отляво.-обясни ми той, а аз кимнах. Отидох и взех аптечката. Седнах на дивана до него и започнах да почиствам устната му. Той леко изохка и аз дръпнах ръката си.
-Боли ли те?-попитах притеснено.
-Не.-отговори той, въпреки че знаех, че лъже. Погледнах го, а той издиша.-Добре де, може би малко.-призна и се засмя. Аз също му се усмихнах. Сложих лепенка и започнах да мажа синината под окото му с някакво лекарство.
-Мисля че си готов. Боли ли те много?-попитах отново.
-Не, по-добре съм спокойно.-каза и се усмихна.-Благодаря че дойде.
-Няма проблем. Притесних се за теб.-казах и се изчервих леко.
-Защо?-попита, а аз повдигнах рамене.
-Е, аз ще тръгвам.-казах и станах от дивана. Зейн хвана ръката ми и ме погледна.
-Не си отивай. Остани още малко, моля.-каза и ме гледаше умолително. Как мога да откажа. Кимнах и седнах отново до него на дивана. Той взе дистанционното и пусна някакъв филм. Беше комедия и се пукнахме от смях. Стана доста късно и реших да тръгвам.

-Вече наистина трябва да тръгвам.-казах и станах.
-Но, ако лепенката се отлепи, кой ще ми я сложи.-каза като малко дете, а аз се засмях.
-Голямо момче си, сигурна съм, че ще се справиш.-казах и се усмихнах.
-Но... ако ме заболи раната?-продължаваше да се държи като дете, а аз извъртях очи.
-Ти да не би да ме молиш да остана?-попитах и го погледнах като се усмихнах леко.
-Може би.-каза и се доближи до мен.-Ако го направя ще останеш ли?-сега той се усмихна.
-Може би.-отговорих.
-Ами тогава... ще останеш ли тази вечер при мен?-попита и бяхме на милиметри един от друг. Не осъзнах кога се доближихме толкова.
-Разбира се.-казах и го погледнах. Срещнах големите му кафяви очи. Имаше толкова дълги мигли и изглеждаше... просто перфектен. Осъзнах се на къде отива всичко това и се отдръпнах като се изкашлях леко.-Ъм, аз ще пиша на Нати, че ще остана.-казах, а той кимна и излезе от стаята. Аз извадих телефона си и писах на Нат, че ще остана. Тя каза, че няма проблем и че ще остане с Грейсън. Благодарих ѝ, а тя ми изпрати съобщение, в което казва да внимавам с намигнато емоджи. Аз само извъртях очи и прибрах телефона си. Отидох в кухнята при Зейн. Сипах си чаша вода.

-Може да останеш в стаята, която е до моята.-каза, а аз кимнах.
-Ако ти преча, ще си отида, не искам да се натрапвам.-отново му казах, а той поклати глава.
-Никъде няма да ходиш.-нареди ми и след това се усмихна. Аз също му се усмихнах. Поговорихме си още малко и след това си легнахме.