New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

11

-М-моля те... спри... стига.-едвам говорех.
-Само ако ме целунеш.-каза, а аз веднага спрях да се смея и го погледнах. Той също спря да ме гъделичка и се почеса зад врата.
-Какво?-попитах.
-Нищо... аз такова... шегувах се.-отговори и избягваше погледа. Изчерви се леко и излезе от басейна. Аз направих същото. Отидох да се подсуша и да си облека сухи дрехи.

Няколко часа по-късно. Всички бяха мъртво пияни, в това число Зейн и Грейсън. Повечето си бяха тръгнали, а други сега си тръгват. Накрая останахме само четиримата. С Нат отидохме до кухнята да приберем някои неща, а Зейн и Грейсън бяха в хола на дивана и си говореха. Нат този път не се напи, за което съм радостна. Изчистихме кухнята и отидохме в хола, но не попаднахме на много хубава гледка. Грейсън и Зейн бяха токова близо един до друг, че почти щяха да се целунат. И си говореха някакви простотии.

-Зейн, миглите ти са толкова дълги, че стигат до слънцето.-каза провлачено Грейсън.
-Знам.-отговори Зейн.-Кожата ти блести по-ярко и от слънцето сутрин. Мазна ли е или имаш хайлайтър?-попита го Зейн. Що за глупости? С Нат стояхме отстрани и ги наблюдавахме. Едвам се сдържахме, че да не се засмеем.
-Да.-отговори Грейсън. Двамата започнаха да се гледат доста странно и накрая... се целунаха. Какво? Те... се... целунаха. Wtf? След това Грейсън преметна ръка зад Зейн и заспаха, а Нат ги гледаше изненадано. Явно и тя не е очаквала такова нещо. След това започна да се смее като истеричка и ме задърпа към една от стаите. Имаше две легнала и Нат легна на едното, а аз на другото. Поговорихме си малко и заспахме.

Събудих се към 11 часа. Нат бе будна и си гледаше телефона. Аз се прозях и станах в седнало положение.

-Добро утро.-поздравих я.-Как е да си на 19?-попитах я и се усмихнах.
-Добро утро. Като на 9.-каза и се засмя.-Хайде да събудим спящите красавици.-каза и дяволита усмивка се появи на лицето ѝ, а аз я погледнах.
-Какво си намислила?
-Нека да ги охладим. Какво ще кажеш?-каза и ме погледна.
-Само да си измия зъбите.-казах ѝ и тръгнах към банята. Измих си зъбите и си оправих косата. Облякох си къси панталонки и потник и отидох в кухнята. Нат беше напълнила един леген с вода и ми кимна към хола. Помогнах ѝ да го вземем и тръгнахме към хола. Застанахме пред момчетата. Все още спяха и бяха прегърнати.

-На три.-изшептя Нат, а аз кимнах.-Едно... две... три.-каза и изляхме водата върху тях. Те подскочиха.
-Ъъъ... какво по дяволите?-извика Зейн сънено.
-На теб съм ти сърдита.-каза Нат и посочи Грейсън.-Как можа да ми изневериш?-извика и седна на другия диван, а Грейсън я погледна объркано.
-Чакай! Какво?-попита притеснено.
-Не ми викай чакай. А ти...-посочи Зейн.-мислех те за приятел.
-Нищо не разбирам.-каза и се хвана за главата Зейн.-Какво е станало?
-Как какво? Не помните ли?-попита, а те поклатиха глава отрицателно.-Вие двамата се целунахте. Какво по дяволите беше това снощи?-извика Нат и размаха ръце, а аз едвам се сдържах да не се засмея.
-Лъжеш! Това няма как да се е случило.-каза невярващо Зейн.
-Сега разбирам защо не вярваш в любовта.-изсмях му се и с Нат си дадохме пет.
-О, повярвай случи се. Даже ви записах.-каза Нат и му даде телефона си и двамата с Грейсън гледаха като гръмнати. Кога успя да ги запише? Ние започнахме да се смеем, а те се погледнаха.
-Не, не, не.-каза Грейсън.-Защо си ме целунал, мамка му?-попита Грейсън.
-Не съм те целувал.-каза отвратено Зейн.-Ти беше.
-И двамата се целунахте.-казах и се засмях.
-Но... аз... ти... Как?-попита объркано Зейн.
-Алкохола не ви влияе добре.-казах, а те кимнаха.
-Добре, вече наистина няма да пия.-каза Грейсън.
-Аз също.-съгласи се Зейн.
-Сърдиш ли се?-попита Грейсън Нат.
-Мне. Беше ми забавно да ви гледам.-каза Нат и се засмя, а Грейсън я изгледа лошо.-О, стига си се цупил, ела тук.-каза Нат и го прегърна, а след това го целуна.

Постояхме още малко и с Грейсън си тръгнахме. Прибрахме се и аз си взех душ и си облякох пижамата. Започнах да уча, защото утре беше понеделник и имахме лекции.