New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

3

-Я виж ти, Абигейл пак се срещаме.- каза много русата приятелка на Зейн.
-Името ми е Алисън.- поправих я.
-Както и да е. Искате ли да играем на истина или предизвикателство?- предложи Клоуи някак си с дяволита усмивка.
-Добре. Али, Нати ще играете ли?-попита ни Зейн и погледна първо към мен, а после към Нати. Как може да е токова красив и да е гадже с тази. Ние кимнахме и седнахме в кръг на земята.

-Така кой ще е първи?-попита Грейсън.
-Аз- изписка Клоуи.- Алисън истина или предизвикателство?- попита ме Клоуи и ме погледна малко злобно. Какво съм ѝ направила.
-Истина.- казах ѝ, а тя извъртя очи.
-Имаш ли си гадже, Алисън?
-Не.- само това ли успя да измисли.
-Така Али, твой ред е.- каза Грейсън.
-Хмм... Грейсън истина или предизвикателство?
-Предизвикателство, разбира се?- каза уверено той.
-Добре, предизвиквам те да целунеш Нати... по устата.-казах и погледах към приятелката си. Тя ме гледаше с широко отворени очи и се беше изчервила малко. Грейсън стана от мястото си отиде до Нати като я целуна по устата. И двамата имаха идиотски усмивки. Май тука има нещо.
-Така... Зейн, истина или предизвикателство?- попита го Грейсън.
-Предизвикателство.- отговори Зейн.
-Предизвиквам те да кажеш кое е най-хубавото момиче в тази стая.-предизвика го братовчед ми, а той се огледа и спря погледа си на мен. Аз също го погледнах.
-Алисън.- каза Зейн, а аз не очаквах това и усетих как се изчервих.
-Какво?- извика пискалото.- Зейн ти сляп ли си? Аз съм ти гадже по дяволите.
-По-кротко Клоуи. Не сме гаджета колко пъти да ти го обясня.- каза ѝ Зейн, а тя почервеня от яд.
-Както и да е, стига с драмите.- каза Грейсън. - Кой иска по един шот?- попита и всички поискахме. След малко се върна с 8 шота.-За всеки по 2 шота.- каза той и ни подаде шотовете. Изпихме ги и аз отидох до кухнята за снакс.

Няколко часа по-късно Грейсън вече беше пиян, Нати спеше на земята, а Зейн се ровеше в телефона си. Другите отдавна си бяха тръгнали.Седнах на дивана до Зейн и погледнах към братовчед си. Той си говореше с... лапмпата. Какво по дяволите? Започнах да се смея, а Зейн ме погледна, след това погледна Грейсън и започна да се смее.

-Май доста е пил?-попита ме Зейн.
-Хах, да. Напомни ми друг път да не му давам алкохол.-казах и двамата се засмяхме.
-Нат и тя се напи, щом заспа на земята. Двамата са си като две капки вода. Толкова си подхождат.-каза Зейн, а аз се съгласих.
-Мда, прав си. Те са си един за друг. Не ги ли видя, когато се целунаха и двама те усмихваха глупаво.
-Да забелязах. Е, аз ще тръгвам, защото стана късно, а и утре имам работа за вършене.-каза Зейн и изпуфтя.
-Добре че лекциите ни са след обяд.
-Мда. Чао, Али.-каза ми Зейн и излезе.

Грейсън продължаваше да си говори с лампата. Даже ѝ каза, че има страшна крушка. Голям е сваляч. Поклатих глава и се засмях. Отидох до него.

-Хайде, стига си свалял лампата, отивай да спиш.- наредих му аз.
-Добле маммо.-каза провлачено Грейсън, но все пак се качи в стаята си.

Сложих Нат на дивана и я завих с едно одеало. Качих се в стаята си и събух обувките си. След това отидох в банята и си взех един горещ душ. Облякох си пижамата и легнах на леглото.