Чон Чонгкук, последният оцелял от фамилия Чон, след кръвопролитната война между асасини и тамплиери. По време на войната, той бива отвлечен от тамплиерите и закаран далеч от семейството си, в отдавна превзетата от тамплиерите крепост в Масиаф. Там...
Слязох от частния си самолет, спрях на едно място и се огледах внимателно, вдишах дълбоко от студения и не толкова чист въздух, и продължих да вървя. Минах през охраната, като провериха багажа ми, който се състоеше от една раница и един сак. Минах през детекторите и изненадващо не вдигнаха шум, явно нямат нашите технологии. - Глупави тамплиери, всеки може да скрие оръжие покрито със златен прах, за да прикрие метала.- Помислих си докато ми връщаха фалшивия паспорт. Загледах се в очите на жената зад стъклото, виждам страх, отчаяние, болка и съвсем малка искрица надежда, може би, защото беше края на смяната й. Честно, не бях аз, държах се мило, не съм я плашил - Явно Южна Корея е по-зле отколкото си мислех. Ако това са чувствата, които изпитва зряла и сигурно самостоятелна жена, какво ли чувстват децата. - Не исках да изглеждам тъжен, за това се усмихнах въпреки, че тя не виждаше заради маската ми, и казах:
- Дори да отнеме време, всичко ще се нареди - Погледна ме странно, но кимна, а аз й намигнах. След още малко лутане из летището излязох, и тъй като нямам много пари в себе си, не взех такси, а започнах да вървя в към тъмната част на града.
Естествено, че ще отида в най-забутаното и страшно място в града, къде другаде ще мога да намеря евтино местенце за през нощите. Вървях по тъмните и студени улици на Сеул и се оглеждах.
Първото нещо, което забелязах беше тишината, толкова е тихо. Улиците са пусти, имам чувството, че фаша трева ще се затъркаля па улицата, като в каубойските филми. Прозорците на блоковете покрай които минавах бяха тъмни и не всички лампи по пътя светеха. По стените на сградите имаше графити, доста добре нарисувани, сигурно през деня придават на улицата цветен вид, но през нощта, както е сега, придава вид на опасен квартал. В много от графитите имаше закодирани символи или човека просто е нахвърлял разни драсканици, не знаейки тяхното значение, или освен талантлив художник, артиста е асасин и не харесва тамплиери. После се замислих, кой по дяволите не знае този знак.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
