Аз съм Лидия Грей. Винаги съм живяла в Флорида Маями, но от 7 клас се ооравям сама в Лос Анджелис. Аз и приятелките ми Изабел и Ванеса сме най-популярните мацки в училище. За 17 години не открих момче, в което да се влюбя. Когато обаче Mr. Bad Boy с...
С Тае едва-едва стигнахме до някъф нормален хотел :
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
То не беше баш хотел, а комплекс. Наехме си собствена къщичка и се настанихме.
- Много е красиво ! - казах аз докато Тае ми мъкнеше куфарите.
- Кое бе?
- Ами всичко бе Ким Таехьонг.
- Нещо си се объркала. Още не си ме видяла без тениска.
- Баааахти скромния си - изхилих се аз, Тае влезна и остави куфарите в спалнята.
Аз се настаних на стола до камината, защото устните ми бяха посиняли от студ. След малко Таехьонг дойде и ме зави с някво дебело пухено одеало.
- Добре че оставаме - казах аз и се подпрях на рамото му.
- Добре, че тръгнахме. Иначе нямаше да мога да прекарам цяла вечер до теб- добави Тае и си сложи ръката на бедрото ми.
- Кво ти става ?
- На мен ? Все едно не знаеш.
- Ми не, не знам - казах аз и май цялата пламнах, защото усещах на къде отиват нещата.
- Луд съм по тебе, Лидия. Знаеш ли колко ми е трудно ? Имаш ли си на предатава какво е да харесваш някой, който живее точно до теб, а сякаш е на 1000 километра растояние.
- Тва сам си го направи. Нямаше да съм толкова студена с теб, ако не ме беше изчукал толкова брутално.
- Как да ти обясня, че ти си го изпроси.
- Как точно си го Изпросих? -попитах ядосано аз и в този момент входната врата се отвори и Мингю нахлу вътре. Беше облечен само с една тениска и къси панталони. Горкият беше скован.
Изтичах до него и му помогнах да стигне до камината. Имах чувството че държа кубче лед, а не човек.
Таехьонг само стоеше на стола и гледаше злобно Мингю.
- Кво си дзяпнал? Донеси някво яке, с което да го стоплим бе - развиках му се аз и той пак не стана. Ядосах се и отидох до гардероба, за да видя дали не са оставили някакви дебели дрехи.
Гледната точка на Таехьонг:
Не мога да повярвам. Мингю ни е следял през цялото време. И ся се праи на жалък, за да може Лидия да го обсипе с грижи. Сигурно се надява и да си легне с него, за да не умре от студ. Тъпанарът даже не си местише главата. Само въртеши очи като дърта баба.
- Ей, шошко кво си са сковал? Ако видиш Лидия по цици дали ш си толкова замръзнал - ядосах се аз и го ритнах.
- Таехьонг! Тво ти става? Не виждаш ли, че той умира от студ? - появи се и Лидия. Тя пък, много загрижената, даже му намерила палто.
- Защо си толкова наивна? Не е много трудно да са овъргаляш в снега и да са праиш, ме не можеш да са движиш - изнервих се аз и отидох отвънка, за да запаля една цигара.
- Офф... Тае, върни се! - извика след мен Лидия.
- Защо? Не знаеш ли кво... Направи му една свирка може и да го стопли - казах аз и ѝ тръшнах вратата пред лицето.
Hei hora 👋🏻 nz kolko chesto sha kachvam shtot trqa da praq adski mn neshta. Ama admiracii za Raq (nz kak i e profila) , che e tolkova gotina i vse zqradi neq kachvam novi glavi 🤨😁😁😁❤️❤️❤️👌🏻
