Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ПЕТА

Гледната точка на Бриана:
   Лъжите са възможно най-ужасното нещо, което може да съществува на света. Те разрушават доверието, разпадат връзки и огорчават живота на хората. Никога не съм била привърженик на лъжите. Не обичах да лъжа и не смятах, че лъжите могат да ти помогнат. За жалост, сега когато пораснах, осъзнах, че понякога те, могат да устроят живота ни по един по-добър начин.
   Знаех, че не е правилно, но се налагаше. Не беше редно да крия истината от Джъстин. Той имаше правото да знае, че Колин е негов син, но аз не бях готова да разбуля тайната. За тези две години, животът ми се беше подредил точно така, както аз го исках. Защо сега? Защо Джъстин трябваше отново да се появи в живота ми? Защо не можех да бъда щастлива и да забравя за него? Защо всеки път, когато го виждам, изпитвам ужасна вина, че не съм му казала за Колин? Мислех, че това е правилното нещо, най-доброто, което можех да направя за себе си и за сина ни. Защо започвам да се разколебавам?
   Лекарствата, които дадох на Колин, когато се прибрахме у дома, свалиха високата температура и му помогнаха да заспи. Почти цял следобед, спа непробудно в креватчето си, а аз използвах възможността да разчистя из апартамента и да свърша малко работа по онлайн магазина. Хана беше дошла за няколко часа и аз отново побързах да й разкажа за това, че видях Джъстин дори и в болницата. Отново обясних, че съм използвала версията за това, че Колин е неин син, но тя нямаше нищо против. В такива моменти, наистина разбираш кои са истинските ти приятели.
   Приготвях вечерята, докато Колин си играеше горе. Не се чувстваше добре и затова реших да го оставя сам там, вместо да го разнасям с мен из кухнята. Докато бърках соса за спагетите, на вратата се звънна. Кой ли можеше да е по това време? Вече се бях видяла с Хана, а не познавам особено добре останалите си съседи. Оставих всичко, с което се занимавах, избърсах ръцете си в кърпата, която имах до себе си и отидох да отворя. Съжалих, че го направих. Съжалих, когато отворих вратата и видях Джъстин да стои на прага й.

- Какво правиш тук? Откъде взе адреса ми? – започнах с въпросите. Как… какво щях да правя сега?
- Стефани ми го даде. – извъртях очите си. Разбира се, че тя ще му го е дала. Не ми се мисли какво е правил, за да го вземе. – Просто… исках да те попитам нещо. – въздъхнах и си позволих да изляза от апартамента, затваряйки вратата след себе си. Нито една играчка не биваше да попадне в полезрението му. - Може ли да вляза? – как да го пусна да влезе? Колин всеки момент, може да извика „мамо”. Какво щях да му обяснявам, ако това се случеше? В какви лъжи щях да се оплета, за да се опитам да спася положението?
- Съжалявам. Малко е разхвърляно. – оправдах се. Въпреки че почистих, все още имаше доста играчки, които бяха пръснати по земята. Да не пропускаме всички снимки, които стояха окачени по стените във всекидневната ми. – Е, за какво искаш да поговорим?
- Ами… не сме се виждали от цели две години и просто… просто исках да видя как си.
- Добре съм. – отвърнах. – Това ли е?
- Не, аз… Риа, какво се случва в живота ти сега? След развода… - започна, но го прекъснах.
- Всичко е наред, Джъстин. Преживяхме го. Това е минало.
- Права си.
- Ти си продължил живота си по един начин, аз по друг, но щом сме щастливи, това е най-важното.
- Ти щастлива ли си? – попита внезапно и ме погледна. Очите му ми се сториха леко навлажнени, но може би е нещо от светлината.
- Щастлива съм, разбира се. Със сигурност съм по-щастлива сега, отколкото бях в онзи миг, когато те видях със Стефани в леглото ни. – забелязах, че го заболя от думите ми, но не можех да се спра. – Между другото какво стана с дома ни?
- Продадох го. – сви рамене. – Не можех да остана там. Не и след като те загубих. Всичко ми напомняше за теб. Вечер не можех да спя, защото ме преследваха спомени, а леглото... леглото, в което ти изневерих… изхвърлих го още на следващата сутрин. В спалнята ни остана едно празно място, което никога повече нямаше да е същото, Риа. Повярвай ми, че и до ден днешен съжалявам. Съжалявам за всичко, което ти причиних. Не беше честно спрямо теб. Постъпих ужасно. Подиграх с теб и с доверието ти.
- Джъстин, едва ли си се преборил с гнева на Стефани, за да вземеш адреса ми, да дойдеш тук и да ми разказваш какво се е случило след изневярата и да ме убеждаваш, че съжаляваш. Очевидно, си дошъл с някаква цел. Казвай, каквото наистина имаш да ми казваш и си върви.
- Днес се видяхме в болницата и ти отново беше с онова малко момченце…
- Казва се Колин. – уточних. Макар че той не го осъзнаваше, държах Джъстин да знае името на сина си.
- Колин? – кимнах положително. – Хубаво име. – усмихна се леко. – Както казвах, чудех се… просто изглеждате много близки и аз…
- Да, той е син на най-добрата ми приятелка. – прекъснах го. – Разбира се, че ще сме близки. – усетих накъде биеше този разговор. Почти съм убедена, че след като съм си тръгнала, Виктор му е казал някои неща. Той се усъмни в това, че Колин е син на моя приятелка. Нищо чудно да е предал съмнението си и на Джъстин.
- На най-добрата ти приятелка?
- Да, Джъстин. Какво толкова странно има в това? Ти, не би ли помогнал с детето на свой приятел?
- Разбира се, но…
- Но какво? Притесняваш се, че Колин може да е мой син, нали? – попитах го и скръстих ръце. – Знам, че това те тормози.
- Да, тормози ме. – призна си.
- Джъстин, и двамата сме наясно с това, че децата се появяват, когато се прави секс. А, аз не съм правила подобно нещо от доста време насам. Не се тревожи. Нямам гадже, нямам съпруг и определено нямам дете. Макар че, дори и да имах, това не те засяга. Ти си ми бивш. Благодаря, че намина, за да провериш как съм. Добре съм. Сега, ако ме извиниш, ще довърша приготвянето на вечерята. Ти се прибирай при Стефани. Късно е. – приключих и набързо се вмъкнах обратно в апартамента си, като не му оставих възможност да говори.

   Затворих вратата зад себе си и се подпрях на нея. Поредната лъжа. Току-що изрекох поредната лъжа, с която му попречих да види и осъзнае истината. Дано това е последното подобно нещо, което изричам пред него. Дано повярва, за да мога да спра да представям Колин като син на Хана. Не ми беше приятно, но очевидно се налагаше. Господи, Джъстин, не можеш ли поне веднъж да забравиш за проклетото си любопитство? Ако това се случи, и двамата ще бъдем по-щастливи.