Back In The Past (BG Fanfiction)

ПРОЛОГ

Гледната точка на Бриана:
   Казват, че брака е свидетелство между любовта и доверието на двама души, но през последните няколко десетилетия, много малко от тези свещени съюзи, успяват да оцелеят. Причините, поради които се разпадат, могат да бъдат от всякакво естество, но най-често срещаното беше изневярата. Аз преживях абсолютно същото само че десет пъти по-болезнено. Мъжът, в който бях влюбена до полуда и доведената ми сестра, ми бяха забили нож в гърба. Ето защо, стоях спокойно на мястото си пред съдебната зала, очаквайки началото на делото за развод. Той на няколко пъти се беше опитал да спаси брака ни, но не се получи. Не му повярвах. Не повярвах на глупавите лъжи и оправдания, които си беше съчинил. Все още помня онази грозна гледка, на която станах свидетел. Въпреки опитите ми да я забравя, не можех. Преповтаряше се в съзнанието ми непрекъснато. Дори и в този момент.

/Ретроспекция/
   Беше прекрасен следобед и се връщах от обяд със старите си приятелки. Откакто се омъжих за Джъстин и двамата се преместихме да живеем заедно, все едно бях забравила за тях. Да, сключихме брак преди повече от година, но бях толкова отдадена на връзката ни, че не се интересувах от нещо друго, освен от него. Мисълта, че имам такъв мъж до себе си, ми беше достатъчна, за да се събуждам всяка сутрин с усмивка на лицето си. С Джъстин се бяхме влюбили преди пет години. Имахме дълга и продължителна връзка и един ден, той ми предложи брак. Бях шокирана, но не съжалявам, че му казах „да”. Дори и днес си спомням онзи ден и поглеждам към прекрасния годежен пръстен, който все още красеше лявата ми ръка. Макар и след сватбата, не можех да го сваля и да го прибера в някоя кутия. Не можех.
   Отключих входната врата на апартамента, който той беше купил специално за нас и очаквах, че ще си бъде вкъщи, за да прекараме малко време заедно. Имах да му казвам нещо наистина важно, което щеше да промени живота и на двама ни. Затова държах да поговоря с момичетата днес. Трябваше ми тяхното успокоение, че всичко ще мине гладко и Джъстин ще се зарадва, когато разбере, че нося неговото дете. Първото ни дете. Това, което веднага ми направи впечатление беше холната масичка във всекидневната. На нея имаше бутилка с шампанско и две чаши, подходящи за питието. Не. Невъзможно е Джъстин да е разбрал за бебето. След като направих теста го бях скрила в чантата си, която в момента е на рамото ми. От друга страна, ако се е усъмнил… това ми дава някаква надежда, че ще приеме новината спокойно. Усмихнах се и се зачудих къде може да е. Нямаше го и в кухнята. Реших да проверя в спалнята ни. Може да е легнал да си почине. Приближих се и отворих вратата. Замръзнах на място, а очите ми от само себе си, се наляха със сълзи. В леглото ни. В нашето легло, Джъстин се целуваше със Стефани – доведената ми сестра. Чаршафите бяха върху тях и Слава Богу, за което. Много добре можех да видя разпилените им дрехи по пода.