Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Гледната точка на Джъстин:
- Хмм... – промърморих си, гледайки как Бриана се отдалечава все повече и повече. Бързаше колкото можеше, макар че беше с малко дете. Мразеше болниците. Само дето сега не знам дали искаше да се махне от сградата или от мен.
- Станала е голяма красавица. – проговори Виктор и прекъсна мислите ми. Ама, че идиот. И аз имам очи, не е нужно да констатира очевидното. Явно и той се беше загледал след нея, а на лицето му се беше появила усмивка, което незнайно защо ме издразни. С него сме приятели и колеги от доста отдавна. Той беше човекът, който ми помогна да си намеря работа в тази болница и съм му благодарен, но за негово нещастие не сме чак толкова близки, че да го оставя да се заглежда по бившата ми жена.
- Документите са за Андрю Тийз. Ако може да ги попълниш веднага, защото бързам. – казах му и подадох отново папката, която държах.
- Момчето със счупената ръка? – попита, а аз кимнах. Седна зад бюрото си и се зае с попълването на информацията. Независимо от това, че не отговорих на наглото му подмятане и смених темата, той май все още не беше разбрал, че не искам да говорим за Бриана. – Още ли поддържате връзка? – попита ме, а на мен ми се искаше да напусна кабинета му. Само дето не можех преди да взема тези документи. Точно сега ли трябваше да бъде изписан този Андрю?
- Не, всъщност, това е вторият път, през който се засичаме за тези две години. – казах му, надявайки се да млъкне, но нищо такова не стана.
- Аха, значи и двамата сте го преодолели вече.
- Точно така. – потвърдих.
- Чудех се... Бриана вижда ли се с някой в момента? Има ли гадже или нещо такова? – вдигна поглед от бюрото и ме погледна.
- Нямам никаква представа. – отвърнах му искрено. Не беше споменавала никой в магазина, така че по-вероятно е да няма, но не ми се искаше Виктор да разбира толкова бързо. Беше намислил нещо, което със сигурност нямаше да ми допадне. Ако си стои далеч от нея, няма да имаме проблем, но иначе... не обещавам нищо. Все още не съм преодолял този мой избухлив нрав, така че за негово добро е да не се забърква с Бриана.
- Ясно, питам заради Колин. – разясни ми след малко.
- Кой е Колин? – объркано попитах.
- Детето, което доведе за преглед.
- Колин е дете на една нейна приятелка. Тя само ѝ помага. – уточних аз, тъй като виждах накъде бие.
- И аз така разбрах, но имах съмнения и затова реших да попитам и теб. – облегна се на стола си.
- Съмнения? Какви съмнения? – попитах го леко обезпокоен и пристъпих по-напред в кабинета му. Какво пък толкова може да го притеснява?
- Всеки ден тук идват толкова много малки деца с майките си, че вече съм се научил да разпознавам кога една жена е майка. Много по-загрижена е, повече показва тревогата си и има едно такова закрилническо излъчване...
- И? – повдигнах вежди, тъй като замълча.
- Бриана беше всичко това. Не знам защо не признава, че детето е нейно, но съм наполовина сигурен и убеден, че това беше синът ѝ.
- Невъзможно. – отговорих му веднага. – Риа не би ме излъгала за такова нещо. А, и дори да го е направила, защо ѝ е да крие, че има дете, при положение, че двамата не сме заедно от две години и тя има пълното право да е щастлива с някой друг. Не виждам проблема да не ми каже, че има син. Следователно това наистина не е бил нейният син и тя не ме е излъгала. – избухнах без да се замислям и дори не осъзнах, че използвах прякора на Бриана, който ѝ бях дал още преди години.
- Добре, Джъстин, спокойно. – каза той и се изправи. – Само предполагам. Възможно е напълно да греша.
- Да, точно така. – опитвах се да убедя, както Виктор, така и себе си.
- Ето ти документите и гледай малко да се успокоиш. На работа си все пак. – подаде ми ги, потупа ме по рамото и излезе от кабинета си.
- Кретен. – измърморих си.