Малко любов и смут

Тартора...(част2)

Здравейте пак ❤Тази глава ще бъде малко по-различна от всяка моя. Надявам се да ви хареса.
Благодаря за вотването и коментарите,много благодаря❤
Приятно четене❤

| неутрална гледна точка |

Никол както винаги беше сама ,дори в почивните си дни,защото беше събота. Тя беше наистина много самотна и реши да излезне малко да се поразходи.
Облече си това.

Обаче тя беше дребна и пъпа й не й се виждаше. Тя не обичаше да носи разголени дрехи,но този по-къс суитшър й беше много удобен. Обу си и черните любими кецове с бели връзки и излезна. Сложи си качулката и тръгна по улицата. Беше леко мрачно времето и заваля дъжд. Тя погледна нагоре и гледаше към дъжда,докато капките падаха по очилата й. Точно така,тя носише очила с диоптър,но в училище ходеше с лещите си. Гледаше към дъжда ,докато хората тичаха и гледаха да се скрият.
Никол тръгна пак по пътя си. Вървеше и се беше пуснала музика. Беше с малките й бели слушалчици.
Вървеше и вървеше....докато не стигна до една срутена сграда. Да,тя обичаше да ходи ,като в моменти,като този. Когато няма некой до нея и е сам сама,което става често. Майка й често ходи по срещи с мъже,едни и същи или различни . Тя си мисли,че ако не намери баща на дъщеря си , нищо  няма да е наред и не осъзнава,че на Никол й трябва само тя,а не постоянно да се запознава с различни ,,бъдещи татковци". Както и да е , това не огромният проблем. Никол винаги е сама , от когато......
Имаше едно момиче от нейният клас . Те бяха много добри приятелки,докато това момиче,не беше изнасилено и беше отнесена в болница. Тя не издържа на психическото напрежение и огромните болки и почина. Това стана преди много години. Още ,когато беше в 7 клас.
Никол се качи по полусрутените стълби. Отиде на третият етаж. И седна в края на сградата. Дъжда си валеше ,а тя извади блокче и молив с гума. Застана над тях,за да не се намокри и започна да рисува.
Седеше на покрива , ако може да се нарече така,слушаше музика,която предимно беше метъл и рисуваше,докато дъжда падаше по гърба й и главата й ,която беше с качулка.
След известно време нейната рисунка беше готова. Беше нарисувала гробище. Всичко беше в черно,тъмно сиво,светло сиво . Имаше околу 5 гроба. Посредащтният гроб беше най-голям. Беше толкова познат този гроб. Да,това беше гроба на нейната най-добра приятелка . Имаше изсъхнали дървета около гробищата. А тревата беше всякаш е била изгорена. Небето беше сиво и беше пълно с тъмни облаци. Имаше плюшено мече на гробът на момичето. Това беше нейното любимо мече,което беше кафеникаво с червена панделка и огромна усмивка,а на рисунка мечето нямаше уста,както вече в истинският живот. От дъжда точно неговата усмивка беше изчезнала и изглеждаше тъжно ,докато седеше на гроба на момичето.
След околу час Никол слезна от сградата и дъжда беше спрял,но небето беше тъмно и мрачно.
Тя отиде към центъра и видя фризьорски салон. Огледа се в стъклата и гледаше косата й . Беше твърде дълга и нехподстригана добре. Червеното й седеше,но не твърде добре. Влезна.
-Оо,здравей Никол.-каза фризьора.
-Здрасти.
-Защо цялата си мокра? Пак ли си седяла под дъжда?
-Да.
-Ах...
Той беше малко по-възрастен от майка й. Беше изгубил жена си ,когато тя беше бременна . Това беше станало още преди 10г. Така и не се влюби пак. Беше добър и приятен човек. Беше с много татуировки,от когато остана сам. Но имаше приятели ,които не го изоставиха ,докато Никол няма нищо.
-Е , какво искаш госпожице?
-Ами ,да си променя цвета на косата и може би , да ми е поуформиш малко?
-Добре,а какъв цвят искаш?
-Не съм си избрала...
-Хм , да помогна?
-Добре.
Той дръпна фризьорския стол , в знак да седне. Тя седна и той обърна стола към огледалото. Говореха си разни общи приказки. Никол накрая избра какъв цвят иска за косата си.
-Добре,този наистита ще ти седи уникално и ще очертава хубавите ти очи.
-Хах,ще видим .
-Гарантирам ;) .
-Добре,вярвам ти❤ .
Никол наистина харесваше този мъж,като приятел,разбира се..!
След околу 10 минути , косата й беше нацапана с боята и седяха и чакаха. Дойде друг клиент. Беше момче ,което очевидно беше емо. Поговориха си и седна на стола. Фризьора започна да го боядисва. Беше го боядисал в тъмно и светло зелено. И той седна до Никол да чака. А фризьора говореше и с двамата и разказваше разни шеги,за да не бъде мълчеливо.
Косата на Никол беше готова и той й каза да седне на онзи стол с мивката,за да й измие косата. Тя седна и изми косата й. През цялото време онова момче я гледаше. Никол седна да я изсушат и фризьора или както тя го наричаше ,,Чичо Джо" й беше вързал очите ,за да не гледа,защото той й каза ,че се добави  ,,екстри" на косата й. Тя знаеше само какъв цвят ще е . Той я подстрига,не късо,а колкото да й оформи косата. Посряса я и й направи тази прическа,която много й отиваше.