Малко любов и смут

Отвлечена...(3)

Приятно четене.

| гледната точка на Клеър |

Помощ...Ще ме изнасилят!
Двамата мъже се приближиха до мен. Хванаха ме за двете ръце и ме притиснаха на стената на вана. Синеокият се изправи и дойде пред мен. Взирах се в очите му и ми текна една сълза. Не исках първият ми полов акт да бъде с някой от тези...И то да бъда изнасилена...НЕ ИСКАМ!
Синиокият погали брадичка ми. Преближи се да ме целуне,но възвърнах глава. Все още няма дори първа целувка! Ужас...Пълен ужас...
Той се усмихна.

-Пуснете я и да тръгваме.
Те кимнаха и ме пуснаха. Поех си въздух и издишах. Бях бая уплашена.
Къдравия отиде да шофира,а русия седна до него.
Синеокият седна пред мен и ме наблюдаваше. Сложи ръката на кракът си и се облегна на китката си. Взираше се в мен. Стана ми много,много неловко...Защо ме гледа? Защо се усмихва така...? Какво искат от мен...?
-К-какво?-попитах с треперещ глас.
-Нищо~.-отговори спокойно той.
-Защо се взираш в мен?
-Не може ли?
-Не.
-Защо?
-Така.
-Кажи ми де~.
-Неловко е.
-Защо да е?
-Не знам...
-Красива си.

Изчервих се.
Не знам,защо,но се изчервих.
Мамка му.

-Б-благ-годаря...?

Той ми се усмихна чаровно. Дойде до мен и седна. Краката ни се докосваха. Отдалечих си малко,но той се приближи. Отдалчевах се докато не стигнах края на това нещо ,върху,което седяхме.
-Не ми бягай.-каза с мазна усмивка.
Погледнах го злобно.
-И не ме яж с поглед де.-вдигна ръце.
Въздишах.
-Искам вкъщи.-сгуших коленете си.
Синеокият се засмя.
-На колко си.
-16.
-На 16? Сега ще ставаш на 16 или?
-Ще ставам на 17.-погледнах го тъжно.
-Много си малка хаха.
-По-голяма ли изглеждам?
-Да,с тези гърди и лице,поне на 19/20 годишна.
Замълчах си и си погледнах коленете.
-А ти на колко си...?-попитах притеснено,като пипах ноктите си.
-20.
-И ти си млад.
-Не колкото теб ученичке.
Изгледах го лошо.
-Защо си с такава къса пола по това студено време?
-С училищтна унифрма съм.
-Аха. От якето не се вижда.
-Д-да..-беше ми неловко....
-Махни си якето,мокро е.
-Не искам.
-Защо? Ще ти дам одеало.
-М-може ли...?
-Да,трепериш. Не сме някакви изроди. Е почти не сме.
Засмях се.
Стана и ми подаде одеало. Седна пак до мен и ме наблюдаваше.
Завих се.
-Махни се якето,мокро е. Ще настинеш и ние ще трябва да ти купуваме хапчета.
-Ох.-въздишах.
Изправих се и си махнах якето. Беше ме срам, не знам,защо.
Той ме оглеждаше. От глава до пети и обратно.
Побързах да седна и да се завия. Сгуших се в одеалото. Синеокият се приближи. Дръпна одеалото и се зави и той. Бяхме опасно близко. Гледах към краката си и не мърдах. Той беше облегнат на вана и ме гледаше.
Сложи ръка на рамото ми и потрепнах.
Какво иска?.
Махна я и го погледнах. Просегнал се е да вземе нещо. Ох добре.
Въздъхнах.

Ванът спря

-Пристигнахме шефе.-каза къдравият.
-Добре,приберете стоката,а момичето идва с мен.

Двамата се засмяха.

Какво смятат да ми правят? Какво ще става? Помощ???

Слезнаха от вана и започнаха да пренасят стоката,а чернокосият седеше до мен и запали цигара.

Мъжете ме вдигнаха,като парцал и ме занесоха в някаква стая. Минахме през гараж,в който имаше диван масичка и беше направено ,като хол,но беше разхвърляно. Слезнахме по едни стълби и ме сложиха в една малка стая с легло,шкаф,масичка и два стола.
Излезнаха и ме заключиха.
Какво да правя забога.....?
Как да се измъкна ? Как?
Защо трябваше да се случва на мен?