Малко любов и смут

Тартора...(4)

Приятно четене.

| гледна точка на Никол |

Тогава той показа самодоволната си усмивка,свали си дънките,а аз затворих очи,не искам да виждам нищо от това. НИЩО ! МОЛЯ ВИ ,НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ!МОЛЯЯЯЯЯЯЯ ,НЯКОЙ ДА МИНЕ ОТ ТУК!!!МОЛЯ ВИ ,МОЛЯ ,МОЛЯ! ПОМОЩ!!! ПОМОГНЕТЕ МИ!!!Моля...

Той ме обърна с гръб от него,свали дънките ми.
-Ох какво дупенце,мале, не се дърпай е няма да боли толкова!

Опитвах се да избягам,да направя нещо,но той просто хвана ръцете ми и подпря главата ми на стената.
Помощ...Не искам да бъда изнасилена...ИСКАМ САМО НИКАЛЪС ДА МЕ ДОКОСВА! НЕ МИ ПУКА КАКВИ ГЛУПОСТИ ГОВОРЯ СЕГА,НО ПРЕДПОЧИТАМ НЕГО...Него...

Усетих на този отвратителен мъж ,пениса си върху мен , галеше гъза ми през бельото. Разплаках се ,но и щях да повърна от гнус. Сърцето ми биеше толкова силно,че освен него ,друго почти не чувах-също и сълзите си. Дърпах се,но той ме държеше здраво. Твърде здраво. Започна да бие гъза ми и да нанася червени следи по него. Просто му течаха лигите,да изнасили ученичка. Гад мръсна,умри. Да не говорим,че тази гнида е над 30 години. Отпусна леко ръцете ми и аз опитах да избягам или да направя нещо,но ме удари много силно по бузите-на лицето. Гледах стената и ревах на нея. Той махна блузата ми и пак затегна хватката. Розовото ми бельо го влуди и започна да опипва гърдите ми силно,гъза ми,галеше ме отдолу. Моля ви....помогнете ми...моля...?
Исках да разбия главата си на тази стена,но знаех,че ще ме спре.

-Е,да започваме госпожичке.-каза с противният си глас.

Въртях главата си в знак ,на ,,не",но той се усмихна. Видях го с периферието си. Толкова много ревах,че всеедно сърцето ми беше в главата. (Ако сте плакали много ще разберете какво искам да кажа)
Той погали задника ми отново,но не с ръка....Помощ.... Махна сутиена ми и ме хвана за гърдите,започна да стиска силно зърната ми. Болеше ме,но не знам кое повече,това,че ще бъда изнасилена или това ,което ми прави сега. Започна да сваля долното ми бельо,но изведнъж спря. Погледнах с периферието си и видях някой зад този 30 годишен мъж , не можех да видя фигурата от сълзите си. Чувах сама юмрюците и псуването на онзи човек,а аз седях с гръб от тях и лице към стената,а ръцете ми бяха вързани с колана на похитителя ми. Тогава усетих някакво яке върху мен,явно моят спасител е сложил якето си върху мен. Не можех да се движа от ужас ,от ужас... Спасителят ми ме галеше нежно по главата,но от сълзи не можех да го видя.
Усещах кръв по гъза си,онзи толкова силно ме удряше по гъза...
Имах и други рани от удари,когато се съпротивлявах.
Спасителят ми ме галеше все още по главата и явно беше звъннал на полицията,защото чух патрулки.
Дойдоха полицайте ,а аз седях завита до стената и не разбирах нищо ,от това,което говореха,защото бях изтръпнала в ужас. Бях на секунди от това да ме изнасилят.
Полицията ми задаваше някакъв въпрос,но не ги чувах...Нищо не можех да чуя ,освен сърцето ми и сълзите ми.
Помогнаха ми да стана и бях закрита с якето и гърдите ми не си виждаха. Качиха ме в патрулката и спасителят дойде. Гледах през прозореца ,но виждах единствено сълзите си. Гушнаха ме ,усетих как моят спасител ме прегърна. Чуството беше някак си познато. Затворих очи,но си представих веднага как ме биеше този изрод и какво щеше да направи,отворих ги заплаках. Заплаках силно,говореха ми ,но не ги разбирах,но със сигурност казваха нещо от сорта да се успокоя. Отидохме в болница и ме сложиха в някаква стая. Свих се на дивана. Сгуших се в якето си. Полицията беше там,спасителят ми и доктори. Полицията звънна на някакъв човек,после на шефа им явно,чух малко ,че ще вкарват изнасилвач в затовора или нещо подобно,не знам,просто съм в пълен ужас,в съзнанието ми е пълен хаос.

След няколко минути чух гласът на майка ми , тя викаше и плачеше,за това явно го чух. Дойде до мен и ме прегърна,усетих косите й върху мен.
Майка ми ме зави с някакво одеало от болницата. Нещо говореха ,а майка ми ме гледаше,виждах фигурата й пред мен. Явно осъзнаха,че не ги чувам и разбирам.
Гледах в една точка. Започнаха да правят разни неща и да влизат и излизат хора. По-късно ме вдигнаха и ме сложиха в някакво легло , в друга стая. Майка ми , ми хвана студуните и треперещи ръце. Видях момчето,което ме спаси,беше висок. Седеше при нас,майка ми се изправи и го прегърна. Той ме гледаше,а аз просто седях замръзнала на едно място. Всички излезнаха от стаята освен майка ми и той. Бяха им дали два стола и седяха там. След няколко часа той си тръгна.
Дойде медецинска сестра и ме пипаха,явно превързваха раните и правеха нещо на синините ми. След,като излезна сестрата той дойде. Седна на леглото ми и избърса сълзите ми. Мама ме държеше за ръцете,а той ме милваше. Преближи се до мен и затворих очи,капките сълзи паднаха по лицето ми,усетих топлите му устни на челото си,след като отворих очи видях майка си и Никалъс. Виждах ги леко размазано,но достатъчно добре,за да видя ,че са те. Никалъс е моят спасител,цял живот ще съм му благодарна! Той минаваше от онази уличка,когато бързаше да си отиде. Минаваше през нашата улица за по-пряко.
Говориха ми ,но аз само ги гледах.
Никалъс се обърна и гледаше към вратата,а майка ми ,ми сложи някаква блуза и ми обу панталон,явно беше пижама,защото бяха много меки. Никалъс се обърна и седна пак на леглото ми.

-Никол,чуваш ли ме?-попита Никалъс.
Кимнах. Вече го чувах,но нямах сили да отворя устата си и да кажа нещо. Да,не ме изнасили тази гнида,но бях точно до няколко секунди,за да ме.

-Никалъс,стой при нея,а аз ще отида до вкъщи,за да взема дрехи и ще й купя нещо топло да яде.
-Добре.

Мама излезна от стаята.

Никалъс ме прегърна силно.

-Спокойно Никол,всичко свърши,тук съм ,тук съм.
Седях на рамото му,а той галеше нежно гърба ми.
-Тук съм Ники,тук. Успокой се.-хвана лицето ми и ме погледна,целуна пак челото ми и избършваше сълзичките,които падаха от очите ми.

Благодаря за вотванета ви,за коментарите и гледанията❤
Много ви благодаря ❤
Благодаря и за вниманието❤