Deluxe

22. Justin Bieber

-Добре.

-Знаех, че ще се съгласиш.-След което замлъкна местейки погледа си настрани усмихвайки се широко.
Завъртях глава й аз по посока лицето й и там го видях.
И проблема бе не в широката му усмихва и махащата му ръка, а в очите му, които бяха забити в мен и това не обягна на Фран.
Пабло се издъни.
Защо въобще бе всичко това.

-Какво? - Попитах я в опит да я разколебая от това, което си мислеше.

-Нищо.. - изправи се от мястото си. - Аз ще тръгвам. - хванах я за ръката леко дърпайки я.
Поглеждайки я с поглед, казващ "престани не ставай глупава."

-Излишната тук съм аз. Аз ще ви оставя на саме.
Тя ми кимна без да ми казва каквото й да било.
Изправих се от мястото прегърнах я и тръгнах напред ..

-Здравей Ким-поздрави ме той.

-Здравей Пабло. - поздравих и аз, поклащайки леко глава.

-Звънях ти вчера-прошепна така че Фран да не чуе.

-Знам, извинявай просто имах нужда да постоя сама с мислите си. - Пабло измънка нещо и кимна с глава разбрал ме.
-Тя те чака.. Не я наранявай.. - след тези думи просто си тръгнах оставяйки го с пламнали бузи и очи.
Дали имаше чувства към нея? Ако да защо не й ги показва, не е толкова глупав, че да не е разбрал колко много приятелката ми е хлътнала по него до сега.
Трябваше да поговоря с него и да му покажа какво испуска...

Няколко часа по-късно двете с Франческа и Матю стояхме в столовата, приказвайки и хапвайки нещо леко.
Опитвах се да се усмихвам и да не обръщам внимание на шушуканията.
Всички говореха за случката на партито на Пабло.
Задушавах се.
И колкото да исках да избягам не можех.
Разтресох глава.
Стига Ким не бъди бебе...

-Отивам за вода - каза Франческа, а аз кимнах. - Вие искате ли?

-Не, благодаря имам достатъчно- отвърна й Матю разклащайки пълната си бутилка.

-Ким, а ти?

-Да може. - приятелката ми кимна и тръгна напред като изведнъж рязко се спря и отвори шокирано уста. Чух няколко ахкания и възклицания и проследих погледите.
А когато очите ми фокусираха това, което бе шокирало всички, онемях.
Там, насред соловата, пред всички, стоеше Хуан. Съвсем, съвсем гол, с надпис "Аз съм идиот" на добре оформените му гърди и баскетболна топка пред чатала му. Не виждах гърба му, но бях абсолютно сигурна, че хората зад него имаха идеална гледка към задника му.
А той гледаше мен. И ми се усмихваше широко.
И това, без значение колко бясна бях, ме накара да се ухиля.

- "You gotta go and get angry at all of my honesty" - запя и при звука на дрезгавия му секси глас, няколко момичета ахнаха - "You know I try but I don't do too well with apologies. I hope I don't run out of time, could someone call a referee? 'Cause I just need one more shot at forgiveness."
Той се приближи към мен и продължи да пее песента на Джъстин без изобщо да се смущава, че е гол и се излага пред всички.
- "I know you know that I made those mistakes maybe once or twice. By once or twice I mean maybe a couple of hundred times. So let me, oh let me redeem, oh redeem, oh myself tonight
'Cause I just need one more shot at second chances"
Хуан застана пред мен и впи погледа си в моя. А аз бях опиянена.
- Yeah, is it too late now to say sorry?
'Cause I'm missing more than just your body Oh, is it too late now to say sorry?
Yeah, I know that I let you down
Is it too late to say I'm sorry now?
Той прокара пръсти през гъстите си къдрици и ме погледна нервно.
- Бих искал малко внимание, моля! - каза, което беше излишно защото така или иначе вече всички погледи бяха вперени в него.
- Преди известно време животът ми беше скучен. Спорт, момичета, дразнеща сестра - каза и погледна Фран с цялата обич на която бе способен- Но откакто се появи Ким, всичко се промени. Тя е дразнеща- каза гледайки ме с обожание- И разглезена. Но е перфектна. Тя е умна и има голямо сърце. И аз се влюбих в нея.-
Чух още няколко ахкания, а аз премигнах изненадано.
- Издъних се - продължи латинския красавец - Но аз съм момче, така правим ние.-
Доста от хората около нас се разсмяха.
- Нараних я, и я накарах да се чувства зле. За което адкси много съжалявам. Но сега съм тук, да се реванширам.
След това спря да говори на тълпата и се обърна към мен.
- Надявах се, че ако се изложа публично, донякъде ще сме квит.
Не се сдържах и се разсмях.
- Какво ще кажеш Ким? Можеш ли да ми простиш? Защото съм лудо влюбен в теб.
Очите ми се насълзиха. Хуан Алвира ме обичаше! И го заяви пред всички. Гол. И секси, както винаги.
Усмихнах се в мига в който няколко сълзи потекоха по лицето ми.
Кимнах.
- Да.
- Да? - попита Хуан видимо щастлив.
- Да- отговорих и се разсмях - И аз те обичам.
Хуан се ухили, захвърли топката настрани и ме прегърна, вдигайки ме във въздуха. След това ме завъртя, а аз се опитах да не мисля за факта, че пенисът му беше опрян в мен, и то пред цялата гимназия.
Но някакси нищо от това нямаше значение. Защото Хуан и аз бяхме един до друг.

-Хуан.. - някой извика зад нас. И ето го турнадото съсипващо всичко. Очаквах да се появи, но толкова бързо...
Ава стоеше с отворено уста и очи пълни със сълзи и тогава разбрах.
Тя го обичаше също толкова, колкото й аз и ако мислех, че щях да се отърва толкова лесно от нея, жестоко се лъжех.
Какво става, когато нараниш дявола?
Той си отмъщава.
А Ава въобще не бе никакъв ангел..

***
Съжалявам за забавянето мои любими. Опитвам се, благодаря и на Люси за непрекъснатата помощ, ако не е тя не знам..
Оставам коментарите на вас.
Обичам ви!