Разрушена душа

Няколко стиха

Хората сме неща, които не ще нивга опознаем
Земя безчеста е душата на този, който е оскърбен
От любов разрушен
От неправда подчинен
Със сетни сили се изправя

И удърът последен нанася
Щом вижда порфектния момент

***

Вече черната душа умира
Едва оцеляла
Но това какво е?
Светлина безвредна
Тъмнина злочеста
На път към черните мостове
Стои и се самосъжалява
Втори шанс ѝ се дава
Но тя го пропилява

***

Всичко се руши
Щом се подчини
На правила злочести
И закони вредни.
Вятърът фучи
Край планински върхове
И морски брегове.

***

Всичко се превръща в измама
Като омайна наслада
И за всичко си мечтая
И щом всичко опозная
Изпадам в омраза.
Наслада няма
Щом осъзная
Че ставам няма