Разрушена душа

Спомени

Спомени далечни
Обвити в бял саван
Забравяш щом сила
Тъмна те достигне
И се чудиш :
Кой си?
Искаш да разбереш
Спомени далечни
Спомени ужасни
Всичко като в мъгла
Луташ се и виждаш
Парче от пъзел ненаредим
Пърчета трябват ти
Но открил си само едно
Начало, среда или край се пада?
Кой ли знае е въпроса

Идват времена
Страшни, мразни
На незнание и страх
От забравеното
От спомени вълшебни
Виж, откри още едно
Но пак място не се намира
Начало, среда или край се пада?
Виж дали се свързва
Тогава би могло да е продължение
Дали всичко се навързва
Или пак лъжа се оказва
Погрешна предства
Поредната шега на съдбата.

Искаш да узнаеш тайните.
Искаш да познаеш себе си.
Но запитай се.
Ако то лошо си извършил.
И искал си да забравиш.
Премисляш и измисляш.
Приемаш риска.
Ето на, трето парче се появи
И пак въпроса :
Начало, среда или край се пада?
Свързваш парчета три,
Още колко ли остават?
Цял живот си изгубил
Чувство имаш ти
Че зад ъгъла се крие той
Отговора дълговременно желан

Завиваш зад ъгъла и виждаш
Лабиринт, по чийто път незнаен
Ти поемаш с нови сили
И намираш парче след парче

Вече имаш парчета всички
Но въпроса е
Начало, среда или край се пада
Всяко едно от тях
Виждаш всичко в мъгла
Но как?
Събра всички парчета
Тогава мъглата защо не се маха?
Миналия живот изживян
Забравен се пробужда
И пъзела пак го крие

Спомени далечни
Обвити в бял саван
Забравяш щом сила
Тъмна те достигне
И се чудиш :
Кой си?
Искаш да разбереш
Спомени далечни
Спомени ужасни
Всичко като в мъгла
Луташ се и виждаш
Парче от пъзел ненаредим
Пърчета трябват ти
Но открил си само едно
Начало, среда или край се пада?
"Кой ли знае?"е въпроса

Всичко отново се повтаря
Но ти не знаеш
Защото спомените нямаш
И всичко почва от начало