Разрушена душа

Отмъщение и гняв

Отмъщението се поражда от гнева. Понякога от чувството на несправедливост. Хората сме това. Завиждаме, гневим се, отмъщаваме. Защото ние като хора сме длъжни да го направим. Иначе това няма да сме ние. Гнева е поквара на душата. В процесът наречен гняв, човека е непредсказуем и може да каже, и помисли неща, които се таят от съзнанието му. Отмъщение. Що за дума е това? Поражда помисли за мъст. За чувства на отвръщане на несправедливостта. На предателството. Да кажем, че се намираме в книга. Без значение каква. Винаги има протагонист и антагонист. Ако нямаше протагонисти, то антагонистите за какво са? За да бъдеш антагониста в историята трябва да таиш злоба, гняв, в сърцето ти и помисли за мъст, отмъщение,породено от протагониста. В живота е така. Това качество на отмъщение, породено от гнева, е вкоренено в  човешката природа. Книга или не, фантазия или реалност, това е в човешката природа и не може да се промени. Такива сме създадени и такива ще си останем. Глупак е човека, който си помисли за промяна, там където не може да я има.