Разрушена душа

През Нощта

През нощта
Под светлите звезди
И лунните лъчи
Стои там сама
Край тъмната река
Вперила поглед в нощта
През гъстите поля
Мислеща за онова
Пропуснала през сякаш вечността

Гледа и се чуди
Какво ли бе да загуби
Всичко сякаш в миг
И с един последен вик
Тя се строполи сама
Край тъмната река
Вперила поглед в нощта

ᖇᏌᏰᎩ ᏠᎯᏁᏋ ᏯilliᎯmᎦ