Разрушена душа

Време (2)

Времето е само мярка измислена от нас, хората, за да си обясним как всичко минава. В днешно време, думата време е нещо, което се подценява и изобщо не се цени. Времето е важно за всеки, макар и неосъзнато. Хората сме научени да ценим това, което обичаме и това, което имаме, чак когато него го няма. Така сме се родили. Хората не ценим нещата, които ни се предоставят. Любовта е отговор на времето. Времето няма граници. Имало го е преди, ще го има и в бъдеще. Бъдещето всъщност какво е, освен мярка за времето. Времето, което си мислим че притежаваме и над което ние имаме сила и мощ. То е безгранично и неподвластно на хора и животни. Имали хора, които "пътуват" по времето? Времепреминаващи? Време е неподвластно на всеки закон. То е нещо, което винаги ще го има. Винаги е съществувало. Просто не е имало кой да го измерва. Края на света ще дойде ли? А с него края на времето също? То е неподвластно на нищо. Всеки си мисли, че притежава време. Но времето притежава нас. Ние сме поклонници на времето и това, че във фантазиите съществуват хора, които си пътуват във времето, времепреминаващи, не означава, че времето е подвластно на тях. То е нещо величествено. Представете си, че времето е човек. Човек с чувтсва. Няма да ви е удобно да разберете, че някой може да ви отнеме живота, понеже нали това прави времето. Страховито и жестоко. С някой е приятел, но тези същества са много по - добри в сравнение с нас. Ние сме само кукли на конци, чиито конци се дърпат от времето. Но времето нали не съществува, когато не го измерваш? Време винаги ще има, без значение дали то е измервано или не. Времето е вълшебно, но и ужасяващо. Хората са подвластни на времето и този, който се усмели да заеме неговото място, мястото на Времето, то времето ще го накаже. Време, време, време. Кой го притежава? Кой е извън законите на времето? Кой е човека или съществото, снабдено с привилегията да е извън времето? Вероятно може да се появи, може и да се е появило. Но ние какво разбираме под време. Минало, настояще, бъдеще. Секундите минават. Всяка настояща секунда се превръща в минало, а всяка предстояща се превръша в бъдеще. Всеки трябва да е уплашен от времето. Всеки има свой собствен часовник, който измерва оставащото му време. Или поне така си мислим ние. Както казах, времето го е имало преди педесет милиарда години, ще го има и след педесет милиарда години, но въпросът е :"Дали ще има някой, който по някакъв начин ще го измерва, за да укроти ума си с това, че времето съшествува?". Хората са това. Трябва да се укротяваме, за да разберем, че времето е подвластно на нас, понеже имаме силата да го изброяваме. Времето е нещо ценно, но за кого?

Нека ценим времето с даден човек, понеже не знаем кога този човек, подвластен над времето, няма да си отиде или кога ние ще си отидем. Нека се научим да ценим всеки миг понеже той е уникален. Понеже ние сме свидетели на нещо величествено.