Deluxe

21. Pablo

- Вероятно си прав. Но понякога.. понякога си мисля, че не ме харесва. А не знам защо.- Сълзите ми отново заплашваха да потекат.

- Ако е така.. значи Хуан е идиот. Ако не те харесва или е идиот или има сериозна нужда от психиатрична помощ. -Разсмях се.- Понеже ти си най-красивото момиче в този шибан град. -Премигнах изненадано. Той бе толкова добър с мен , а аз имах такава нужда от приятел като него в момента , че се усмихна и без да осъзнавам хванах ръката му стискайки я здраво . Беше топла й мека ,а очите му се при плъзнаха от лицето ми към дланите ни.
Изненада се , бих казала , че даже се шокира от жеста ми.

-Благодаря ти наистина имах нужда да поговоря с някого – след което отворих вратата на малката кола и слязох , като преди да тръгна казах ведро. – Благодаря и за превоза.

-Няма нищо , за мен беше чест- бледата светлина от луната озаряваше лицето му правейки го да изглежда ощр по красив.
Фран беше щастливка, дано и Пабло да осъзнава това.

-Лека нощ – прошепнах и му помахах за чао.

-Лека нощ Кимбърлий … - отвърна ми тихо с лека усмивка.
Не тръгна веднага , но когато влязох в къщи чук ръмжащия двигател и след това настъпи тишина .
Тишина, която скоро щеше да се наруши от поредния ми плач.

**

Няколко часа по-късно почти се бях унесла в мечтания сън, когато някакво похлопване ме стресна.
Изправих се в леглото й се заслушах.
Тишина.
Бях решена да си легна обратно, че явно ми се е причуло, когато хлопването се отдвуи, а секунди по-късно оттрои.
Трябваше да проверя какво става, затова спуснах босите си крака на пода и се изправих. С бързи крачки прекосих малкото разстояние от леглото до прозореца ми, отворих го и извадих глава предпазливо надничайки.
Нямаше нищо, поне не видях нищо освен една оранжава котка да се разхожда по тротоара.

-Прус - тихо извиках за да я изгоня. Бях убедена, че тя създава тази врява в 4 часа сутринта. След втория ми вик котката се стрелна право напред бягайки.
Усмихнах се.
Та аз бях живото олицетворение на новия окрутител на зверове.
Шегувам се.
Разбирасе че не съм.
Погледнах към небето, облаците се бяха сбрали образувайки черна пропаст.
Скоро щеше да завали.
Бях готова да се прибера и да си легна, когато видях с периферното си нещо малко да хвърчи към мен и секунди по-късно ме удари по ръката.
Ауч заболя ме!
Разтрих мястото и сбръчках устни.