Краят

3.2K 91 36
                                    

---18:30---
Стоях в стаята и си писах домашните, когато на вратата ми се почука. Леля влезе и ми се усмихна.
-Аз ще тръгвам. - каза тя.
-Добре.
-И да внимавате какво правите с Любо.
-Добре. - засмях се.
Намигна ми и излезе. Взех телефона си и писах на Любо.
П:Леля тъкмо тръгна.
Л:След малко ще тръгна. Имам малко работа в момента.
П:Каква?
Л:После ще разбереш.
П:Е, кажи ми сега, де.
Л:Изненада е.
П:Оф, добре. Като тръгваш ми кажи.
Л:❤️
Какво ли е намислил пак? Ох, дано да не е пак някоя глупост.
---След 30 минути---
Звънеца започна да звъни. Станах от леглото и отидох да отворя. Беше Любо.
-Хайде. - каза, като не спря да се усмихва.
-Къде?
-Ще видиш.
Хвана ръката ми и ме задърпа към колата. Дори не ми позволи да заключа. Влязохме в колата и потеглихме. Минаха се няколко минути и видях, че излизаме от града. Погледнах го учудено, а той просто ми се усмихна. Боже, най-мразя да прави така. Навлязохме в някаква малка затънтена пътека.
-Няма ли да ми кажеш къде отиваме? - попитах го.
-Не.
-Е, защо?
-Почакай още малко. Почти пристигнахме. Ще ти хареса, сигурен съм.
Реших да не го притискам повече, затова просто се облегнах назад и зачаках да пристигнем. След няколко минути спря колата на една поляна. Слязохме от нея и тръгнахме на някъде. Хвана ръката ми и отново ми се усмихна. Повървяхме малко и се показа най-прекрасната гледка, която съм виждала.

Беше невероятно

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Беше невероятно.
-Малко хора са го виждали. Никой не съм водил тук, но ти си по-специална и заслужаваш да го видиш.
Погледнах го. Надигнах се и го целунах.
-Обичам те. - казах, като допрях челата ни.
-Аз теб също, принцесо.
Огледах се отново. Видях, че е донесал неща за пикник. Седнахме на одеалото, което беше постелил. Слънцето тъкмо залязваше и това правеше гледката още по-прекрасна. Любо ме придърпа към себе си и ме прегърна. Облегнах се на рамото му и се усмихнах. Обожавам да виждам тази негова нежна страна. Не мога да повярвам, че се промени само заради мен. Та, аз изобщо заслужавах ли го? Това прекрасно същество, с тези прекрасни зелени очи и с тази прекрасна усмивка. Целия беше прекрасен. Какво повече можех да искам?
-Хей... Къде се засмисли? - попита ме.
-Никъде.
-Не ме лъжи, принцесо. Не го умееш. Кажи ми.. За какво си мислеше? - настоя той.
Вдигнах главата си от рамото му. Седнах пред него и го погледнах.
-Какво има? - хвана едната ми ръка нежно.
-Обичам те.
-И аз теб, но имам чувството, че нещо те тревожи.
-Не, просто.. Мислех си.. Дойдох тук с идеята за нов живот. Но още от първия ден ти се появи и преобърна всичко.
-На къде биеш?
-Не беше длъжен само заради мен да се променяш. Ти си личност и имаш право на избор, а аз те накарах да промениш всичко в себе си. Не беше правилно.
-Ела тук.
Дръпна ме и ме накара да седна в него. Сложи ръцете си на талията ми и ме доближи още повече към него.
-Не си ме карала на сила да се променям. Ти направи неща с мен, които никоя друга не е правила. Ти си причината да съм човека, който трябва да бъда. Точно сега, точно на това място не искам да бъдеш тъжна или да съжаляваш за каквото и да е. Това е нашият момент. Разбра ли?
Поклатих глава. Той ми се усмихна сладко и ме целуна. Прегърнах го силно. Вдигнах леко глава и забив устните си във врата му. Засмуках меката кожа. Чух как изсъсква. След 1 минута отделих устните си и ги облизах.
-Хм.. Днес май ще си палава.
-Може би.
Доближих се и захапах долната му устна.
-Принцесо, изчакай поне да се стъмни.
Пуснах устната му и се усмихнах.
-Искаш ли да поплуваме? - попита ме.
-Но аз нямам бански.
-От кога ти пука с какво ще си облечена пред мен? От кога ти пука дали въобще си облечена пред мен?
-Хмм.. Добре.
Станах от него и започнах да се събличам. Той направи същото. Хвана ръката ми и ме задърпа към водата. Вдигна ме на ръце и се затича.
-Не, чакай. Какво правиш?
Започнах да викам, а той просто се смееше. Не след дълго усетих водата да ме поглъща. Любо започна да плува навътре, а аз седях на едно място и го гледах. Беше ме страх да отивам на дълбокото. Обърна се и щом видя, че не го следвам заплува към мен.
-Защо не идваш?
-Страх ме е.
-Аз нали съм с теб? Спокойно.
-Не, просто... - хванах ръката му го и го придърпах. - Стой с мен.
Увих ръцете си около врата му и допрях челата ни.
-Добре. - постави ръцете си върху талията ми и ме залепи за тялото си.
Целуна ме нежно и ми се усмихна.
-Мокър си още по-секси.
-Днес някой май е доста превъзбуден. - засмя се.
-Не всеки ден гаджето ти ще те закара на такова място.
-Леля ти не беше ли казала нещо?
-Тя каза за вкъщи.
-Понякога си голям философ.
-Да, знам. Мерси.
Засмяхме се. Слънцето вече беше залязло и почти беше тъмно. На брега се виждаха само свещите, които Любо беше запалил. Беше красиво. Както всичко останало около мен.
-Любо... Стъмни се.
-Някой май е доста нетърпелив. - засмя се и ме целуна.
Заплува към брега, като не ме пускаше. Щом вече докосваше дъното ме вдигна. Заби отново устните си в моите и започна да ме целуна грубо и превъзбудено. Вече не усещах водата около мен. Усещах само топлото му тяло. Остави ме да легна на брега. Наведе се и започна да целува врата ми. Повдигна ме леко и откопча сутиена ми. Свали го и го хвърли на някъде. Облиза се и се усмихна перверзно. Слезе надолу и свали бикините ми. Наведе се и секунди по-късно усетих влажния му език там далу. Извих тялото си от удоволствие, но той сложи ръцете си върху мен и ме притисна надолу. Стисках одеалото и стенех. Усещах езика му навсякъде. Подлудяваше ме.
-Любо... - изстенах. - Ако не спреш.. Ще свърша още сега.
Той вдигна главата си. Доближи се и ме целуна. Махна боксерките си и еректиралия му член се показа. Настани се хубаво и след секунда усетих как прониква в мен. Изстенах и извих тялото си. Започна да прави бързи тласъци, а аз исках просто да изкреща. Сложих ръцете си на гърба му и ги забих в кожата му. Той изсъска, но продължи с действията си. Забързваше все повече и повече и аз просто не издържах. Извиках се силно. Любо долепи устните си до врата ми и започна да го целува грубо. Усещах как скоро ще свърша. Започна да забавя. Явно и той беше близо. Направи няколко тласъка, извади го и свърши. Както и аз. Задъхан се наведе и ме целуна. Легна до мен и ме прегърна.
-Как си? - попита ме тихо.
-Супер.
Поставих главата си на гърдите му и го прегърнах.
-Не искам нищо от това да свършва. Искам да си само мой.
-Твой съм, принцесо. И нищо няма да свърши. Обещавам.
-Обещаваш? - погледнах го.
-Обещавам.
Усмихна ми се с усмивка казваща "Довери ми се!". Това щях и да направя. Нямаше отново да го пусна. С него съм истински щастлива. С него мога да бъда себе си. Изпитвам неща, които не съм изпитвала до сега. С него усещам топлина и обич. Щом погледна зелените му очи виждам света. Целия свят. Този цял свят е само мой и няма да позволя да си отиде. Щом погледна усмивката му се разтапям. Сърцето ми започва да тупти все по-бързо, а стомаха ми се свива на топка. Странно, но приятно чувство. С какво го заслужих, не знам. Но важното е, че сега е с мен и го обичам. Ужасно много го обичам. Щастие. Любов. Това ми дава той.

КРАЙ!


Здравейте, хорааа!!
Ето, че дойде и краят. Исках да ви благодаря за това, че бяхте с мен, четохте историята ми и имахте търпение. Знам, че имаше моменти, в които просто спирах да пиша, и съжалявам за това, но най-накрая края дойде. Надявам се историята ми да ви е харесала. Не знам.. Може да има и 2 част 😉.
Кажете какво мислите за историята в коментерите. Ще се радвам да прочета мнението ви. ❤️
Отново ви благодаря. Супер сте. 💜💜❤️❤️❤️❤️💜💜💝💝💗💕💖💞💞💖🖤🖤💟💜💙💙

Опасна любовWhere stories live. Discover now