Опасна любов

Бодигард

---21:30---
С леля седяхме и вечеряхме в тишина.
-Лельо. - казах тихо.
-Кажи, мила.
-Днес направих голяма глупост.
-Каква?
-Ами нали скъсахме с Любо и днес излязох с едно момче от класа ми в парка и... Той ме целуна. А най-лошото е, че ми хареса и му отвърнах. - говорех вече с насълзени очи.
-Оо, скъпа... Любо знае ли?
-Не.
-Виж, по-добре да разбере от теб, а не от някой друг.
-Охх, не знам. - вече бях ядосана и тъжна в същото време. - А и ти не знаеш на какво е способен, когато се ядоса.
-На какво е способен?
-Ами днес сутринта като ме видя със същото момче и каза, че ако направя някоя глупост ще ме вкара в колата и ще ме закара на място, където никой няма да ме намери.
-Тогава не му казвай.
-Оффф.. Не знам. Защо всичко трябва да е толкова трудно?
-В живота е така.
-А най-лошото е, че утре ще идва да ме взема от нас.
-Миличка не знам как да ти помогна. Направи това, което сърцето ти подсказва да правиш.
-Лесно е да се каже. - изпъшках и станах от стола. -Аз отивам да се приготвям за лягане.
-Добре. Лека нощ, скъпа.
-Лека.
Качих се в стаята си и се пльоснах на леглото. След около 10 Мин вече бях заспала.

---7:25---
Вече чаках Любо да се появи. Направо преливах от притесненост. Колата спря пред къщата ми и тръгнах към нея. Влязох и затворих вратата. Той потегли. Беше гробна тишина, но реших да я прекъсна.
-Любо.
-Какво? - каза без да отделя поглед от пътя.
-Аз... Вчера направих нещо.
-Какво? - погледна към мен.
-Ами... Ц-целунах Робърд.
Усетих как колата рязко спира. Любо се загледа в пътя. Изведнъж обърна тялото си към мен.
-Какво значи, че си целунала Робин?
-Робърд. - поправих го.
-Няма значение как се казва. - започна да ми вика.
-Аз... Не знам, просто седяхме в парка и...
-А значи сте и излизали. Среща ли беше?
-Не, не.. Разбира се, че не.
-Защо си го целунала?
-По-скоро той целуна мен.
-Отвърна ли му?
-Ами.. Да.. - казах доста стреснато.
-А значи единия ти омръзна и сега е ред на другия? - започна да вика още повече.
-Не. Просто той ми предложи да излезем и аз се съгласих и..
-Не искам да слушам. Нали нямаше да правиш глупости?
Стоях и мълчах. Не знаех какво да кажа, как да постъпя. Бях толкова засрамена. Усещах как с всяка секунда тялото му се напрягаше още повече. Имах чувството, че ще направи нещо. Обърна се и пак потегли. След 2-3 мин вече бяхме пред училище. Тръгнах да отварям вратата, но Любо я заключи.
-Няма да правя нищо, защото не искам да си имам работа с ченгетата, но ако още веднъж разбера, че тоя те е докосвал или целувам ще го пребия.
Стоях и гледах надолу. Хвана брадичката ми и ме накара да го погледна.
-Разбра ли ме?
Аз само поклатих глава. Любо се доближи и ме целуна.
-Да съм сигурен, че няма да остане нищо по теб от него.
Исках да се усмихна, но срама ме побеждаваше. Пусна ме и отключи вратата.
-След часовете те искам тук. Няма да ходиш никъде.
Аз само кимнах и излязох от колата. Той също. Тръгна и беше плътно до мен. А сега и бодигард щях да си имам. Супер. Влязохме в стаята и си седнах на мястото. Любо седна до мен. Не след дълго и Робърд влезе. Погледна ме с усмивка. Усещах как Любо го убива само с поглед. Роб дойде при нас. Погледна Любо.
-Тук седа аз.
-Мм не си познал.
-Махай се.
-Виж кво момченце... -стана от стола. - Не стига, че бараш и целуваш МОЕТО... -натърти на последната дума. - момиче, а и си нахален.
Това, че казва, че съм негова леко ме успокояваше... Може би.
-Не е твоя. Нали Пете?
Аз не смеех да кажа нищо. А и не исках да се намесвам във...Всичко това.
-Както виждаш не ти отговаря. Сега се махай.
-Ами, ако не искам?
-Ще те накарам.
Вече бяха на пределите си и още малко щяха да се пребият. Станах от стола и застанах между тях с лице към Любо. Хванах лицето му.
-Погледни ме. - той наведе глава. - Успокой се. Моля те.
Любо седна пак на стола. Обърнах се към Робърд.
-Седни днес другате.
-Защо да го правя?
-Моля те. Заради мен.
Той изпуфтя и излезе от стаята. Седнах до Любо.
-Нарочно го прави. – каза той ядосано.
-Ти пък не се ядосвай. Нали казваше, че като искаш нещо го получаваш?
-Е да, но..
-Тогава не се ядосвай. – прекъснах го.

---Трети час---
Любо избяга някъде. Това леко ме притесни, защото едната версия винаги беше, че е намислил нещо лошо. Извадих телефона си и набрах номера му. На второто позваняване ми вдигна.
-Къде си? – попитах бързо.
-От кога започна да те интересува? - каза с насмешка.
-Любо не се шекувам.
-С приятели.
-Нали не си намислил нещо.
-Не спокс.
-Сигурен ли си?
-Да, Петя сигурен съм. Айде, ще се видим след часовете.
Затвори ми. Щях да полудея от всички неща, които ми се случваха.
-Здравей.
Дида се показа от някъде. Усмихнах й се и тръгнах към нея.
-Здрасти. – поздравих я.
-Какво правиш? – както винаги тя преливаше от щастие.
-Нищо.
-Искаш ли след даскало да идем на шопинг?
-Ами.. Няма да мога.
-Защо?
-Имам малко работа.
-Не ми казвай.. С Любо ще излизате някъде нали?
-С Любо не сме заедно вече.
-Какво? Защо? – изпищя се.
-По-тихо,ако обичаш.
-Добре, извинявай.
-Всички ми казваха, че съм курва и всякакви такива и затова исках да скъсаме.
-Той как го прие?
-Ами ядоса се и сега ми е нещо, като бодигард и не позволява на никой от момчетата да ме доближава.
-Брат ми е ненормален.
Двете се засмяхме. Тръгнахме по коридора. Бяхме в съседни стаи. Аз влязох в моята, а тя в нейната.