Опасна любов

Защо го правиш?

Събудих се от звъненето на телефона.
-Ало? - казах сънено.
-Как си, бейби?
-Ъм... Кой е на телефона?
-А... Как може така? Точно мен няма да познаеш? - изсмя се.
-Ъм... Да?
-Любо.
-Ох боже...
Пльоснах лицето си във възглавницата и издишах шумно.
-От къде ми знаеш номера?
-Имам си източници. Готова ли си за утрешното забавление?
-Оффф... Да.
НЕЕЕ... Изобщо не бях готова.
-В 7:30 да си готова.
-Ъм... Какво?
-Ще дойда да те взема от вас.
-Любо не знаеш къде живея.
-Казах ти... Имам източници.
-Имам ли избор?
-Никакъв.
Усещах как се усмихва злобно. Затвори. Исках да се хвърля от някой мост. Погледнах часа и беше 19:43. Станах и отидох в кухнята. Леля тъкмо слагаше масата да вечеряме.
-Ооо... Спящата красавица се събуди.
-Да.
Двете се засмяхме. Седнахме и започнахме да вечеряме. Какво ли ще става утре? Божее... Няма и 3 дена от както съм тук и вече какво искат от мен.
-Има ли нещо, скъпа? - попита леля.
-Ъм... Не.
Усмихнах й се и продължих да се храня.
-Сигурна ли си? От както се прибра си така.
-Сигурна съм. Просто още не мога да свикна с... Всичко ново.
-Спокойно... Ще свикнеш. - усмихна ми се тя.

---На сутринта 7:30---
Тъкмо бях готова и получих съобщение.
Л-"Пред вас съм. Излизай."
Взех си раницата и излязох. Ама, разбира се, че ще е със супер лъскава кола. Спрях се. Дали въобще да влизам? Той смъкна прозореца.
-Ще влизаш ли или ще те вкарвам на сила?
Въздишах и отворих вратата. Седнах и го погледнах. Той както винаги се усмихваше зловещо. Запали двигателя и тръгна. През целия пък мълчах. Усещах как ме поглежда. Спря колата. Не бяхме в училище. Даже не разбрах, че сме извън града. Погледнах го.
-Къде сме? - попитах.
-Ще се опознаем малко. Поне да знам с кого ще правя секс.
-И какво искаш да знаеш?
-Еми... От къде си, да ми разкажеш нещо за себе си.
-Еми... Майка ми починала при раждането ми. Баща ми постоянно работи и няма време за мен. Живея само с леля ми. Решихме да се приместим тук. За нея беше най-правилното решение. Сега ти ми разкажи за себе си.
Той се изсмя дебилно.
-Ех Пете... Аз никога не разказвам за себе си на никой. - сложи ръката си на бедрото ми. - Аз искам да знам за тях... За да знам как са в леглото. - намигна ми.
-Защо ти е да го правиш? И точно с мен.
-Интересна си ми.
-Да бе. Сигурно го казваш на всяка, която чукаш.
-Честно? Не... Ти си по-различна. А и аржентинките сте опасни момичета. Съмнявам се да не ви бива в леглото.
-Само за това ли мислиш?
-Постоянно.
-Значи няма да се отърва от теб.
-Никога. - доближи се до ухото ми. - Ще съм залепен за теб като лепенка. - захапа го и аз изстенах.
Отдръпна се. Погледнах го. Очите все още бяха толкова уникални. Усещах как движи ръката си все по-нагоре.
-Но... Разбира се няма да те пришпорвам веднага. Не съм чак толкова лош. - засмя се и ми намигна.
Този колко пъти ще ми намига? Така и не разбрах кое му е интересното в мен, ама... Погледнах ръката му. Изведнъж рязко я махна. Доближи се до мен.
-Искам да усетя вкуса им. - каза тихо той.
-Защо го правиш?
-Кое?
-Първо се държиш гадно и ме заплашваш... Сега мило и сякаш искаш позволебието ми, за да ме докоснеш. Защо?
Той се отдръпна. Запали колата и потегли. Така и не получих отговора си. Гледах го и не доумявах. Само един въпрос се въртеше в главата ми... Защо?  Стигнахме училище. Той излезе и аз след него.
-Защо не искаш да ми отговориш? - вървях след него.
-Не ти трябва.
-Трябва ми. Любо, спри.
Той спря и рязко се обърна към мен.
-Даскалке, не ти трябва.
-Не ми викай така и искам да знам.
-Няма.
-Тогава отказвам да ти дам да правиш каквото искаш с мен.
-Ще съжаляваш.
Любо се обърна и продължи. Аз влязох в час и седнах най-отзад. Аз, както винаги от цял клас си драсках в тетрадката. Някой седна до мен. Погледнах и беше някакво леко рудо момиче.
-Здравей. Аз съм Дияна Дечева.
-Петя Даскалова.
-Случайно да не излизаш с Любо?
-Защо всички говорите за него? И не, не излизам с него.
-Извинявай, просто всички момичета от класа са минали през него и си помислих, че е твой ред.
-Мой е, но аз не се давам толкова лесно.
-Да ти кажа,че грешиш като му се съпротивляваш. Той е способен и на най-лудото нещо. Може да нарани твои близки и всякакви такива. И аз отначало му се дърпах, но после като заплаши малкия ми брат и не посмях да му се съпротивлявам после. Затова го казвам за твое добро.
Погледнах към него. Гледаше ме сякаш казваше "Ще те убия". Погледнах към Дида. Тя ми се усмихваше леко, но уплашено. Или Любо я е накарал да говори с мен или наистина иска да ми помогне.