Опасна любов

Обрата

На сутринта се събудих гола в прегръдките на Любо. Обърнах се към него и го видях как ме гледа.
-Добро утро. – каза той с усмивка.
-И на теб.
Приближих се и го целунах. След това се сгуших още повече в него. За миг си помислих, че това е един от многото ми любимите ми  моменти с него, но телефона реши да ни прекъсне.
-Майка ти. – изругах и го взех.
Беше леля. Вдигнах.
-Ало. Петя къде си?
-Добре съм, лельо. Спокойно.
-Цяла вечер се тревожех за теб.
-Добре съм. Нищо ми няма.
-Мхм... – усмихна се перверзно Любо.
Засмях се тихо и го ударих по гърдите. 
-Моля те, прибери се.
-Зависи дали баща ми е още там.
-Тук е, но...
-Значи няма да се прибера. – прекъснах я най-нахално.
-Той след малко тръгва.
-Не, няма докато не се раздели с онзи психопад. – чух го как вика.
-Кажи му, че докато не си тръгне няма да се прибера и че Любо не е психопад. Случайно баща ми го удари. Любо не е правил нищо.
-Моля те, скъпа.
-Не.
Затворих й и погледнах Любо.
-Принцесо, прибери се. Поговорете и ще се оправите.
-Няма да говоря с него.
-Тогава аз ще говоря.
-Не... Ти луд ли си? Ще те изкорми.
-Е чак пък толкова.. – засмя се.
-Няма да му позволя пак да те нарани.
-Няма.  Хайде сега да ставаме, че сме на училище.
Изпруфтях и станах. Облякохме се и слязохме долу. Потеглихме и след около 15 мин вече бяхме там. Щом влязохме всички погледи се насочиха към нас. Любо ме хвана през кръста и ме долепи до себе си. Докато минавахме през коридора той беше с широка усмивка, а аз исках да потъна в дън земя. Не съм свикнала да съм център на внимание. Любо се спря пред групичката си и ги поздрави.
-Това ли е новата? – каза един от тях.
-Това е единствената.
-Ехе... – приятелите му се засмяха и един от тях го потупа по рамото. – Приятельо... При теб няма единствена.
Любо започна да вика на приятеля си. Отдръпнах се и тръгнах към стаята. Когато бях почти до стаята някой ме дръпна. Обърнах се и видях Робърт.
-Здравей. – каза той.
-Здрасти.
-Нямаше те.
-Нда... Ммм.. Бях с леля при баща ми.
-Аха.. А с Любо да не сте.. Заедно?
-Ами... Сложно е.
-Какво му е сложното?
-Това, че не те засяга. – Любо се показа и го погледна злобно.
-Аз не говоря на теб, а на нея.
-А ти защо се месиш в нашите отношения?
-Ще се меся колкото си искам.
-Абе я си..
-Момчета стига.
Хванах Любо за ръката и го дръпнах.
-Не искам повече да контактуваш с него.
-Не можеш да ми забраняваш.
-Мога и още как. - повиши ми тон.
-Вече и приятелите ми ли ще определяш?
-Щом трябва.
-Любо не може да ме контролираш. Ако искаш да имаш връзка с мен не трябва да постъпваш така.
-Петя нали осъзнаваш, че не съм имал връзка до ся?
-То и аз, но не се оплаквам.
-Добре де, сори.
Наведе се и ме целуна. Влязохме в стаята. Както винаги аз седнах най-отзад. Любо ме изгледа въпросително. Седна до приятеля си и се загледа към мен. Наведох глава и се усмихнах.
-Няма ли да ходиш при новата си играчка? – извика някой.
Аз надигнах глава. Всички ме зяпаха. Станах и излязох от стаята. Тръгнах към вкъщи. Тъкмо щях да отворя вратата и някой ме обърна. Ама разбира се, че ще е Любо.
-Защо си тръгна?
-Какво значение има? Нали съм новата ти играчка?
-Не говори така. Знаеш, че те обичам.
-Любо ти не можеш да обичаш.
-Кой ти каза, че не мога?
-ТИ. – извиках се. – Любо не искам да съм новата ти курва, която е за една седмица. АЗ НЕ СЪМ ТАКАВА. И за твое сведение няма да позволя да ми се подиграват където и да ида.
-Никой няма да ти се подиграва. И не си курва за една седмица.
-Така ли? Защото аз така се чувствам около всички, които  те познават. А теб те познават много хора.
-Принцесо, недей.
Доближи се до мен. Аз се отдръпнах и се загледах към земята. Погледнах го. Очите ми вече бяха насълзени.
-Пете, ти ме променяш и не ти го казвам за първи път.. Но щом искаш да се отдръпнеш от мен.. Ще уважа решението ти. 
-Благодаря.
Тъкмо щях да се обръщам да влизам и Любо ме спря.
-Само... – започна той. – Искам за последен път... – доближи се максимално до мен. – Да те усетя. Моля те.
Погледнах го плахливо.
-Моля те, принцесо.
-Само веднъж.
-Само веднъж. – повтори ме.
-Но не сега.
-Ще те взема довечера в 10.
-Къде ще ме водиш?
-У нас.
-Ами вашите?
-Ще ги накарам да излязат.
-Любо това е лоша идея.
Отдръпнах се от него и влязох вътре. Облегнах се на вратата и въздишах шумно. Леля се показа и дойде до мен.
-Баща ми тук ли е? - попитах я.
-Не. Тръгна си. – замълча за момент. – Какво става с Любо?
-Скъсахме.
Тръгнах към стълбите.
-Защо? Какво стана?
-По-добре да знаеш по-малко, лельо.
Качих се в стаята си и легнах на леглото.