Опасна любов

Готова съм

-Няма пък. Колкото и да не ти харесва ще остана с него.
Затворих й и хвърлих телефона на леглото. Любо стана и дойде до мен. Прегърна ме и ме целуна по челото.
-Не искам да си имаш проблеми с леля ти само защото си с мен. Щом иска да се прибереш ще те закарам.
-Не. – казах рязко.
Отдръпнах се от него и го погледнах с насълзени очи.
-Петя не искам да се караш с леля си заради мен.
-Не е заради теб. Аз не искам да се прибирам.
-Защо?
-Защото искам да съм с теб.
-И да се отделяш от семейството си?
-Не го правя. Просто искам малко време с теб. 
-Защо?
-Любо искам поне за малко... – долепих челото си до неговото. - Само за малко да се отделя от всички и да бъда с теб.
-Добре... Но аз малко.
-Добре.
Надигнах се и го целунах. Вдигна ме на ръце и ме опря в стената. Сложих ръцете си на врата му.
-Любо. – отделих се от целувката.
-Какво?
-Готова съм.
-Ама... Сигурна ли си?
-Да. Искам и тялото ми да е твоя собственост.
-Но, ако те заболи прекалено много ми кажи да спра.
-Добре.
-Обещаваш ли?
-Да.
Постави ме нежно на леглото и легна върху мен без да се отпуска прекалено много.
Свали банския ми. След това и неговия. Извади отнякъде презерватив. Сложи си го и ме погледа. Аз му кимнах, че съм готова. Вкара го малко и отново ме погледна. Направих му знак да продължи. Той го вкара по-навътре. Не болеше толкова колкото първия път.
-Боли ли? – попита ме.
-Не.
-Нали не ме лъжеш?
-Любо... Не ме боли.
-Добре... Щом казваш.
Той забърза темпото. Наведе се и постави устните си на врата ми.Засмука меката част и истенах. Сложих ръцете си на гърба му и го удрасках. Той ме погледна и забурза още повече. Усещах колко много е възбуден. Бях към края си и явно той го виждаше. Направи последен тласък и свърши в презерватива. Махна го и го захвърли на някъде. Легна до мен и ни зави. Постави едната си ръка под главата ми, а аз го прегърнах. Никой не смееше да каже нищо. Започнах да си играя с косъмчетата на кърдите му.
-Как си? – попита ме.
-Честно казано добре. – погледнах го. – Любо.
-Да?
-Обичам те.
Усмихна ми се и ме целуна по челото. Наведох глава и се заиграх с одялото. Нито веднъж не го бях чувала да каже едно „обичам те“. Нито веднъж. Толкова ли са трудни за изказване? Станах от леглото като завлякох одялото със себе си. Отидох в банята и я заключих. Загледах се в огледалото. Беше ми оставил една голяма смучка, която сигурно скоро нямаше да се махне. Извих врата си и чух как изпльока. Имах нужда от един дълъг душ. Напълних ваната. Свалих одялото от тялото си и влязох във водата. Стоях така сигурно вече половин час. Любо започна да чука на вратата.
-Петя?
-Да, да... След малко излизам.
Излязох от ваната и увих една кърпа около тялото си. Отключих и отворих вратата. Пред мен стоеше Любо. Гледаше ме сякаш някой ме е набил.
-Какво правиш тук половин час? – попита ме.
-Взимах си душ.
Избутах го и застанах пред гардероба.
-А уж аз съм се къпал бавно.
Не го поглеждах. Продължавах да си търся дрехи без да му обръщам голямо внимание.
-Да не ми се сърдиш? – попита.
-Не... Защо да ти се сърдя?
-Еми не знам... Не ми обръщаш внимание, правиш се, че не ме чуваш.
-Нищо ми няма. - погледнах го, като извадих от гардероба една тениска до пъпа и едни къси дънки.
Всъщност ми имаше нещо, но не исках да му казвам.
-Сигурна ли си?
-Да. Сега излез да се облека.
-До преди половин час нямаше нищо против да те гледам гола.
-Или ще излезеш по твое желание или аз ще те накарам да излезеш на сила.
-Добре... Излизам.
Той излезе и започнах да се обличам. Щом бях готова слязох в кухнята, където Любо седеше на един от столовете. Отворих хладилника и си взех един банан. Седнах пред него и започнах да ям. Любо започна да ме гледа с онзи негов перверзен поглед. Не разбирах защо ме гледа така, докато не забелязах банана. Погледнах към Любо. Оставих банана и изгледах го погледнах.
-Престани да ме гледаш така. – казах.
-Обичаш ме.
-Но ти мен не. – казах тихо, като взех телефона си.
-Ето защо си ми сърдита.
-Обаче не отричаш, че не ме обичаш. – казах, като го погледнах.
-Петя знаеш, че...
-Любо и аз имам нужда да ми казваш, че ме обичаш. Островите и яхтине не могат да заменят думите.
-Защо толкова искаш да ги чуеш?
-Защото имат прекалено голямо значение. Толкова ли е трудно да кажеш едно „Обичам те“? – повиших тон.
Мълчеше. Просто мълчеше. Защо мълчи? Убиваше ме отвътре. Сякаш ме промушват с хиляди ножове.
-Знаеш ли? Не е лоша идея да ме върнеш в нас.
-Не... Си тръгвай.
-И защо?
Пак мълчание.
-Любо, ако нямаш намерение да ми отговаряш скоро по-добре да ходя да се приготвям да ме прибираш.
-Не искам да си тръгваш.
-Какъв е смисъла, като нито веднъж не съм чула от теб това, което искам?
-Моля те. Ако искаш после ме псувай, каквото искаш прави, но поне остани сега с мен.
Замислих се. Щеше да е много егоестично от моя страна, ако си тръгна. Реших да остана още малко.
-Добре... Но не искам да ми говориш, докато не кажеш каквото аз искам.
Станах от стола и отидох в хола. Пуснах си телевизора. Загледах се в някакво тъпо предаване. Любо седна до мен. Аз го изгледах и пак заковах погледа си към телевизора.
-Сега ще ме следваш като кученце ли? – попитах.
-Що па да не?
-Любо остави ме на мира.
Станах и отидох в стаята като я заключих. Легнах на леглото и започнах да си играя на телефона.