『¤I Like You!¤』Markhyuck

#3

Марк и Хечан седяха в пълна тишина в стаята на по-голямото момче.

-Е...как се справяш в училище?- опита се да разчупи малко обстановката Марк.

-Сериозно, само това ли измисли?-попита саркастично Хечан.

-Тогава ти измисли нещо!- изнерви се леко Марк и седна на земята.-И без това сме само двамата, докато Ронджун се върне от тоалетната.

-Ами...не знам!С теб просто няма за какво да се говори! Толкова си скучен, че човек не може да измисли дори тема за разговор с теб!- каза нападателно Донгхюк и вътрешно се прокле за всяка една дума. Как можеше да оплюва така човека, в който беше безумно влюбен?

-Аз може да съм скучен, но поне не се държа с почти всички хора отвратително! Също така и не съм самовлюбен какъвто си ти! Чудно ми е дали има човек,който да ти е взел сърцето освен самия ти,Донгхюк!- отвърна ядосано по-големият.

-Моля ви, спрете!- извика Ронджун, който току що бе влязал в стаята. Русото момче беше чул спора на другите двама още от коридора затова по-бърза да се върне при тях.-Защо винаги като останете сами започвате да се карате?

Двете момчета само свиха рамене в отговор, че не знаят защо. Щом видя отговора им, русокосия просто се отказа и седна на леглото, изваждайки телефона си от джоба на черните си дънки.

В стаята отново настъпи тишина. Всеки се бе заел да си рови нещо в телефона и да не обръща внимание на другите.

Внезапно вратата се отвори с гръм и трясък, и през нея влязоха Лукас и Джено.

-Донгхюк,къде е Джънгу?- попита леко разстроено Лукас, остановявайки че момчето, което искаше да види го няма в стаята.

-Долу е и помага на баща ми с нещо.- каза спокойно Хюк- Защо питаш?

-А, ами...аз такова...

-Искаше да го пита дали може да му прати домашното по Английски.- каза червенокосия,спасявайки най-добрият си приятел от издънка. Лукас харесваше Джънгу още от детската градина,затова доста пъти се налагаше на Марк да спасява другото момче в подобни случаи.

-За мен ли говорите?-попита Джънгу, влизайки в стаята.

-Не,тоест да!-каза леко нервен Лукас.-Здравей!