Ронджун седеше в стаята си и си пишеше домашните, когато чу почукване на вратата.
-Влез!-каза Ронджун, не отделяйки поглед от домашните си.
Щом вратата се отвори през нея влезе по-големият брат на Джун,Юта.
-Чух от Джънгу, че ще убиваш Хечан. Случайно да искаш да ми кажеш защо?
-Хьонг!-каза Джун и скочи да прегръща брат си, който от своя страна се усмихна сладко и отвърна на прегръдката.-Хечан е казал на Джено да прекарва повече време с мен, а аз едвам мога да седя в една стая с него, а камо ли да прекарваме повече време заедно!
-Джуни, това не е баш толкова лошо нещо.Така все пак няма да ревнуваш толкова много от Джемин и в същото време ще опознаеш по-добре Джено.
-Мислиш ли?- каза Хуанг с надежда, която Юта четеше в очите му.
За Ронджун единствените, на които можеше да каже всичко бяха братята му. Макар че, са доведени братя той,Юта,Уинуин и Дойонг се държаха като кръвни. И четиримата си помагаха взаимно и винаги се изслушваха един друг.
-Само бъди спокоен. Не трябва да му показваш, че ти е неудобно в него присъствие. -каза Юта и извади телефона от джоба.
-С кой пак си пишеш,хьонг?-по любопитства Хуанг.
-Не ти влиза в работата, дребен.-отвърна Юта и продължи да си пиши с тайнствения човек.
-Нека позная…хм…Тейонг хьонг! На 100% съм сигурен, че е той!
-Не!
Ронджун се изненада от отговора на брат си. Нима той не си пишеше с Тейонг? Та те винаги си пишеха.
-Хьонг, ти да не би да ме излъга?
-Не съм те излъгал. Аз наистина не си пиша с Тейонг.
-Ами тогава с кой?
-С едно момиче, с което бяхме приятели в пансиона в Осака.
Тъкмо когато Ронджуни щеше да казва нещо на вратата се почука и през нея влезе едият баща на момчетата,Чен.
-Деца, приготвяйте се. След малко тръгваме.-каза Чен и излезе от стаята.
-Е, аз слизам,Джун. Ти идваш ли?
-Да, само да си оправя косата и слизам.
-Добре!-каза Юта и излезе от стаята на по-малкото момче.
YOU ARE READING
『¤I Like You!¤』Markhyuck
FanfictionКъдето Хечан не спира да запя Марк влюбено, но когато си говорят той не спира да го обижда.