Chapter 1: Interview With The Vampire

Start from the beginning
                                    

-Радвам се, че приехте г-н Парк.

Джимин не отговори на момчето, а просто продължи да го гледа, след което Йонги. И двете момчета се чувстваха някак си скунфузно, докато Джимин не реши да се изправи, карайки халата му да се размести и да покаже, че момчето реално носешe най-обикновени черни боксерки, което накара Джънгкук да въздъхне успокоително. Не че факта, че чернокосото момче седна на края на масата и започна да сипва от онова наистина безумно вино, не го накара да се смути леко. До него Йонги се опитваше да не изглежда впечатлен от позицията в която бе застанало момчето. След като чашите им бяха налети и подадени, Джимин подаде своята напред, чакайки за тост. След като чашите им се допряха, момчетата видяха начина по който устните на момчето се извиха нагоре, показвайки двата остри кучешки зъба. Вече можеше ли спокойно да кажат, че е вампир?

-И аз съм наистина приятно изненадан. - Каза Джимин с мелодичен и толкова неочакван глас. Джънгкук и Йонги премигнаха няколко пъти, преди да отпият от чашите си. И наистина се оказаха прави за виното. Беше великолепно. Очите на Кук проследиха начина по който вампира погълна напитката си, която се оказа от черна, тъмно-червена. След като чернокоското свали чашата и езика облиза устните си. Кук не знаеше какво бе изпил, но имайки в предвид каквото знаеше за него, със сигурност не искаше да нахалства и да пита. Все пак, това щяха да правят тази вечер.

-Ти наистина ли си вампир? - Попита сериозно Йонги, карайки момчето до него да се задави с поредната глътка от вкусното вино и да го погледне учудено. Но на лицето на русокосото момче нямаше и помен от притеснение или смут. Само и единствено отегчително безразличие.

-Нали дойдохте заради това? - Каза Джимин закачливо, слагайки елегантно единия си крак върху другия, усмивката му показвайки единия от острите зъби.

-Подобно нещо може много лесно да се направи от зъболекар. - Каза Йонги, повдигайки ръцете си и имитирайки с тях вампирски зъби. Момчето все още не вярваше, че Джънгкук бе успял да го върже на едно място с подобна глупост.

-Повярвай ми, ако исках да ви заблудя, че всичко това е истина, до сега щяхте да сте ме хванали. - Каза "предполагаемия" вампир. Нямаше особен смисъл в думите му. Джънгкук се покашля, разсейвайки обстановката наоколо, след което подхвана интервюто.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jun 11, 2019 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

InsidiousWhere stories live. Discover now