Плашат ме белезите ти
Притесняват ме постъпките ти
Страхувам се за теб, но на теб не ти пукаКакво ще стане сега
Пак ще ни нараниш и дваматаСякаш се давя под вода
Винаги щом видя нова ранаКога болката ще ти стигне
Кога и тази вълна ще отминеПотъваме надолу
Течението ни дърпа навътре
Светлината изоставя ни
Тъмнината поглъща ниРибите са слепи за твоята болка
Водораслите са залепнали за наранената ти кожаОпитвам се да те достигна
Но сякаш се отдалечаваш
И сякаш, ако мигна
Вече няма да те имаБорим се двамата за всяка глътка въздух
Борим се за всеки момент щастие
Но ти избледня като забравен дух
Сякаш, отказа се от своя последен дъхКато под вода се гледаме размазано
Като под вода се борим с течението
Сякаш водата ни тегли отчаяноЧувство че се давя
ме връхлита
като силна вълна
родена от скръбтаСякаш последната ми глътка въздух
иска да избяга
знаейки че е безмислено
да се боряПясъка удряме тежко независимо от водата около нас
Коралите запбикалят ни
И двамата изпаднали сме в ужасБорим се с течението
Борим се с заобикалящите
ни тъмнина и самота
Но света сякаш не ни отбелязаРибите около нас свободно
вече плуват
Сякаш знаят ни съдбата
И може би сън сънуват
Носейки се свободно по водатаИ всеки от нас се крие зад своите тайни
Всеки, със неговите криви маскиИ сякаш под вода всичко става затъпено
Като под вода, въздуха изчезва
Сякаш около нас се разля океан от чувстваВъв водорасли се оплитаме
В корали се удряме
Слепи останахме за подадените ръце за помощ
Слепи станахме за човешката добротаСякаш под вода
Чувствам че се давя
Всичко около мен затъмня
Като при първата ти ранаБолката ни връхлита
Молейки се за края
ти от борбата за живот
се отказаБолката ни поглъща
И с последни сили надеждата
в мен и отвръща
Но сякаш под вода
На дъното е краяВ този океан от чувства
Сяка риба изобразява рана
Всяко водорасло е лъжлива мисъл
Всяка песечинка пясък е зов за помощТечението ни понесе
Като тъгата в сърцата
Вълните ни заляха
като вечната болка
Рибите ни отбягваха
като доверените ни хораСякаш под вода
Чувствам че се давя
Винаги щом те видя с нова рана
И като че глътка въздух за мен бе същото да сторя