Memory Box

Пролог

     Той пристъпи навътре. След безкрайното мрънкане на баща му най-накрая се бе съгласил да изчисти тавана. Всъщност никой не беше ходил там от много време. Всичко бе покрито с прах и паяжини. Обзалагаше се, че има и плъхове. Но все пак някога щеше да му се наложи да дойде тук. И по-добре това някога да е сега. Защото кой знае колко още мръсотия може да натрупа това забравено от света място.
   
****

    Подреждаше и чистеше вече от три часа и половина... Всъщност сигурно дори повече. Беше натрупал девет големи чувала с боклук. Половината помещение беше напълно готово. Оставаше му само другата част на тавана.

    Тъкмо започна да подрежда, когато погледа му се спря на малка червена, доста прашна и сякаш забравена кутия близо до една от купчините с непотребни неща в другата част на тавана.

    Тя сякаш го привличаше към себе си. Притегляше го бавно в стоманената си хватка и го караше да дойде при нея, за да я отвори и да види тайните й. Имаше нещо изключително познато за него в тази малка кутия. Сякаш я беше виждал хиляди пъти, но бе забравил... И всъщност точно така си беше.

    Той бавно и полека започна да си проправя път през боклуците, за да достигне до кутията. Сякаш тя го предизвикваше да дойде и да разкрие тайните й. И той, разбира се, приемаше предизвикателството с отворени обятия. Беше твърде любопитен, а малката кутия криеше прекалено много тайни, които копнееше да узнае.

     Младият мъж най-накрая стигна до кутията. Седна на пода пред нея, напълно пренебрегвайки мръсотията около себе си. Ръцете му леко трепереха, очите му бяха широко отворени и той дишаше на пресекулки. Вълнуваше се. Да. Колкото и глупаво да звучи, той страшно много се вълнуваше от съдържанието на тази тъй малка, но и мистериозна червена кутия.

     Най-накрая плахо приближи пръстите си до капака на кутията и го повдигна нагоре. А какво видя там? Писма. Около трийсетина малки, стриктно прибрани писма, които изпълваха всички части на кутията. Той взе първото и го изтупа леко от прахта, разтваряйки го и прочитайки написаното.

,,До Мартин:

                           Обичам те

                                                           И.Д.Х"
    
     
🧰

Трета редактирана история в рамките на ДВА ДНИ! Знам, обожавате ме... Е, не и кпоп аудиторията, но както и да е. Скъсявам броя на писмата и се хващам на работа, за да завърша възможно най-бързо историята. Надявам се някой все пак да се реши да я следи в този й вариант и да прочете бъдещите й глави. Оставям старата корица, защото е красива, Марк и Хечан не са акцент на нея и не вярвам на някого да му пука и без това.