Пречупена реалност

#3-Деветнадесета глава

Онзи Джо.

Връстникът ми, който спеше на леглото срещу моето в Дома. Момчето, което се беше осмелило да прекрачи границите на сдържания тон и да охули публично Създателя... А ето, че сега беше превърнал в част от неговия екип. Иронията на съдбата беше поразителна. Не знаех дали той ме помнеше, но аз определено го разпознах, макар и вече в очите му онази искра да липсваше. Сега на нейно място се беше загнездила празнотата и контрола на Създателя.

Исках да му се разкрещя, да го накарам да се осъзнае, но той беше също като Фийби - загубена кауза.

- Ариана! - извика с цяло гърло Мира, а аз опрях длани върху невидимата стена, като сякаш се надявах, че така щях да я спася. Поредният отчаян вик обаче беше прекъснат от грубото шамаросване от страна на Джо.

Мира трябваше да бъде в апартамента ми в безопасност. Да изчака там заедно с госпожа Фрийман всичко да приключи. Недоумявах как всичко се беше объркало... И защо.

Насилих се да й кажа, че всичко ще е наред, но не исках да я лъжа. Нищо не беше наред и светът ни се оплиташе все повече и повече в гъста мрежа, от която нямаше измъкване.

- Пусни я веднага! - обърнах се към Създателя с надеждата, че щеше ме послуша, макар и да знаех, че нямаше. - Тя не е направила нищо, не заслужава да бъде част от това! Прави каквото искаш с мен, само не я наранявай!

От гърлото на Създателя се изтръгна нещо, наподобяващо лек смях, но не можех да бъда сигурна.

- Светът не се върти около теб, Ариана - отговори ми снизходително. - Малката госпожица Мира Пиърс не е тук заради теб. Тя има по-важни задачи за вършене от това да те гледа.

Мира Пиърс... Защо името заедно с фамилията й ми звучеше толкова познато? Сякаш бях чувала тази комбинация и преди. Може би имаше някаква статия за нея в медииите преди няколко месеца. Но въпреки това не бях сигурна, защото мозъкът ми отказваше да функционира правилно.

- Какво искаш от нея? - попитах, докато Тони се отместваше от екрана, за да направи място на Мира, която беше грубо поставена да седне. - Тя е просто дете, не ти е нужна за нищо.

- Просто дете? - Отново този зловещ смях. - Тя е много повече от това. Тя е моят ключ, моето оръжие, моята бомба.

Все още ми беше пълна мъгла какво общо имаше малката Мира със Създателя.

- Мира, ще те помоля да въведеш онзи код. Надявам се, че ще спазиш заръките ми.